Термини


Плодно тяло

Гъбите се състоят от две части: мицел и плодно тяло. Мицелът представлява множество тънки нишки, наречени хифи, които проникват в хранителната среда (субстрат). При една част от гъбите (низшите), видима форма на развитие е само мицелът. При тях плодните тела представляват дребни, почти невидими с просто око, надебелени окончания на хифите, върху които се оформят спорообразуващите органи. Други гъби, наречени “висши”, образуват над земята плътни, с различна големина плодни телца. Плодното тяло на висшите гъби се състои от пънче и шапка. От долната страна на шапката, обикновено, се развива спорообразуващ слой.
При много видове гъби младото плодно телце е обвито с  покривало (було). След разрастване на шапката, то се разкъсва и остатък от него, наречен волва, остава в основата на пънчето. Налепи по повърхността на шапката и пръстенче по пънчето също са остатък от покривалото.
Формата и цвета на плодното тяло, строежът и разположението на спорообразуващия слой, наличието на було и начинът на разкъсването им, са основни външни признаци, по които се правят класификациите и разпознаването на гъбите.
Гъбите съдържат голямо количество витамини и аминокиселини, които лесно се усвояват от човешкия организъм. Същевременно хранителната им стойност е неголяма и това ги прави изключително ценна диетична храна.
Те от векове присъстват в народната медицина. В миналото гъбите праханки са използвани за спиране на кръвотечения, а с втасала хлебна мая лекували гнойни рани.
Днес всички ние използваме разнообразни антибиотици – пеницилин, стрептомицин и пр., чрез които медицината се бори с най-различни заболявания. Една немалка част от тези антибиотици се произвеждат от микроскопични гъби.
Напоследък в някои гъби са открити вещества, стимулиращи дейността на имунната система – надежда, че в скоро време ще бъде намерено подходящо лекарство и срещу болестта на века – СПИН.
Всички тези вещества с биологично действие са концентрирани най-вече именно в плодното тяло на „висшите“ видове гъби.


Аминокиселини

Аминокиселините са основните градивни елементи на сложните тъканни белтъци в човешкото тяло и играят важна роля за развитието на мускулатурата. Белтъчните тела участват в изграждането на всички тъкани и във всички жизненоважни процеси на организма. Основните им функции са: структурна, ензимна, хормонална, имунна, транспортна, енергийна. За оптималното протичане на процесите на тъканна протеинова биосинтеза е необходим баланс между есенциалните (жизненоважните, незаменими за организма) и заменимите (т.е. тези, които организмът сам може да синтезира) аминокиселини.

Всяка една от аминокиселините се различава от другата  по състав, странична група или  въглеводороден скелет, верига (R), които съдържа. В зависимост от вида на веригата, аминокиселините биват два вида:
• незаменими (есенциални) – основни аминокиселини (осем на брой) – метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, фенилаланин и валин, като в някои случаи специалистите отнасят към тях също така хистидин и аргинин. Те са незаменими, защото не се произвеждат в тялото, а се налага да се поемат от хранителните продукти или от спортните препарати и лекарства.
• заменими (неесенциални) – организмът може да ги произведе, ако има нужда от тях.


Провитамин

Провитаминът е вещество, което попаднало в тялото може да бъде превърнато във витамин. Например, „Провитамин В5“ е друго название на пантенола, който може да бъде превърнат в тялото във Винамин В5, познат също като пантотенова киселина.
Терминът „провитамин“ се използва за окачествяването на вещество, което има малко или никакво действие като витамин, но може да се преобразува в активна форма последством нормалните метаболитни процеси в организма. Например, „Провитамин А“ е название за бета-каротена, който притежава едва една шеста от биологичната активност на ретинола (витамин А) – тялото превръща бета-каротена в ретинол.


Ензими

Ензимите са молекули, изградени основно от протеини, които се откриват във всяка една клетка на всяко растение или животно. Те влизат в състава на енергийните централи на клетката – митохондриите, и стартират различни химични реакции или спомагат по-бързото протичане на химичните реакции, без при това самите ензими да се променят.
Ензимите са тези, които работят постоянно и ни поддържат живи. Във всеки един момент в тялото ни има няколко милиона работещи ензима, които му позволяват да извършва такива сложни задачи като дишане, четене, чуване, говорене.
Ензимите лежат в основата на регулирането на съвкупността от химични реакции, която се обозначава с името метаболизъм.


Минерали

Минералите представляват значителна част от организма ни, като например кости, зъби и други. Ние получаваме минерали необходими за здравето ни от растения, които съответно поглъщат минерали от земята чрез корените си по време на растежа. Когато консумираме тези растения, ние от своя страна усвояваме необходимите ни минерали. Ако ядем месо, ние усвояване на минерали от животните, които са ги абсорбирали от растенията. Ние също така можем да получим минерали и от водата, която пием.
Минералите действат, като активатори на ензимите, а витамините действат в телата ни като кое ензими. Те спомагат за химичния баланс и протичането на всички процеси в тялото ни. Ние имаме нужда от минерали за поддържане здравословното състояние на костите, на кръвта, на телесните течности, на нашата нервна система и на метаболизма. Минералите са жизненоважни за подпомагане на нашите органи, производство на енергия, растеж и са от жизнено значение за възпроизводството и здравето на нашите клетки.
Минералите действат като катализатори за много биологични реакции в тялото, включително мускулните реакции, трансмисия (предаване) на импулси на нервната система, производство на хормони, храносмилане и усвояване на хранителни вещества от храните.
Минералите са важни, колкото витамините, когато става въпрос за цялостното ни здраве и благополучие. Тъй като всички ензимни дейности в тялото изискват минерали, тялото ни не може да използва витамините и другите хранителни вещества без тях.
Минералите взаимодействат с витамините, за да ги направят ефективни и полезни, например цинка променя витамин А в активна форма, така че да може да се използва от нашия организъм.
Някои минерали действат като мощни антиоксиданти, т.е. унищожават свободните радикали. Свободните радикали предизвикат преждевременно остаряване и болести като рак, сърдечни заболявания и други клетъчни увреждания.


Микроелементи

Микроелементите са химични елементи, които се съдържат в организмите в хилядни части от процента (желязо, мед, цинк, бром, флуор, йод и др.). Те са необходими за нормалната жизнена дейност. Влизат в състава на ензими, витамини, хормони. Влияят на растежа, размножаването, кръвообразуването и др. Недостигът или излишъкът им води до нарушения в обмяната на веществата.


Витамин

Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американския биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“. Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните.
Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др.


Хитин

Хитинът е животинския аналог на целулозата. Той има структурно-опорни функции. Той е най-неразтворимото вещество, познато на Земята. Градивен елемент е на черупките на охлювите, мидите, твърдите части на твърдокрилите. Хитинът е един от основните компоненти на клетъчните стени при гъбите, външния скелет при насекомите и други членестоногии, както и на някои други животни. Хитинът е азотсъдържащ полизахарид. Има оздравително действие, като прочиства организма. Създава антибактериална, противогъбична и антивирусна защита на тялото, нормализира храносмилането и повишава имунитета. Той е мощен сорбент от природен произход. Подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система, на кръвообращението и на холестериновия обмен. Намалява кръвното налягане, предотвратява атеросклерозата, почиства клетките. Понижава нивото на кръвната захар, повишава имунитета, почиства червата, абсорбира и извежда от организма солите и тежките метали (олово, кадмий, живак и др.), подобрява дренажните свойства на клетката, т. е. способността й сама да се очиства, детоксикира лимфната система.

Споделете с приятел
error: Копирането на съдържание е забранено!