Пациент: Васил Стефанов Русев
За повече информация: д-р Лилия Евтимова
Контакт с лекар: 0878 790 336

снимка на разделител

„Аз съм Васил Стефанов Русев. От гр. Пловдив съм. Пенсионер съм. Жената – Цветана Русева, тука не трябва да се крие, какво да се крие, а (това трябва) да се разпространява. Ще започна оттам фактически. Жена ми я изписаха от болницата, с препоръка, че няма нужда от лечение, защото е в последния стадий, разсейки, мозъкът е обхванат, гръбнака (също) и казват: „дори и да я водите на химио и лъчетерапия просто само ще я мъчите“. Основния тумор от скенера, не можаха да го намерят. Не можаха да го намерят и след това и на ядрено магнитния (резонанс), но там вече нямаше нищо, всичко беше изчистено. В епикризата е записано „разпространение и метастази в костите и в мозъка, без да е открито огнище“. Синът ми казва: „Татко, май ще трябва да се готвим за погребение, не за лечение.“ Отидох с епикризата да я регистрирам в онко-центъра, гледаха там снимките от скенера и на комисията (там нали правят комисия), мен ме оставиха последен. Не бях отишъл последен, после разбрах защо – те се чудят, какво да ми кажат. Евала на председателя на комисията, вика: „Написали сме тука, щото трябва да пишем в листа за лечение, обаче господине, не можем да ви дадем абсолютно никаква надежда. Идете за всеки случай пак при неврохирурзите, ще кажат дали оперативно…“ И човек нали гледа и за сламката да се хване. Там като видяха снимките и казват: „Невъзможно е да се оперира, няма да стане от масата, той е навътре.“ И ми се подкосиха краката. Връщам се и си споделям с един приятел. Викам: „Генчо, работата e зле с жената, скоро ще се разделяме с нея.“ Вика: „А бе Васка, защо бързаш да я погребваш, нашия приятел Гошо, Гошо Гаров, имаше едно туморче в гръбначния мозък. Ходи при една докторка Евтимова, аз даже съм изрязъл от един от тия пенсионерските вестници една изрезка, ще ти я дам, там има и телефона, адреса, ще отидеш, ще видиш.“ Един друг наш познат, който стоеше така в компанията вика: „Рака, до сега никой не е могъл да се оправи с него, това е само някаква шарлатания“. Викам: „Аз съм длъжен да направя всичко за да не ми тежи на съвестта.“ Според д-р Евтимова, аз съм дошъл много късно, защото наистина нашия случай е много безнадежден. Тя вика: „Тука при мен все такива идват – безнадеждни.“ Аз съм длъжен всичко да опитам. Ама как няма, вика, дайте експертизата, дадох я, прочете я, ред по ред, извади и тя един лист, две страници и там пишеше хранителен режим, и между редовете ми написа за всяко едно от тези лекарства как да го давам, по колко и какъв режим на хранене и какво трябва да се въздържа от хранене, месо, такива мазнини, захари, тестени. Вечерта говорихме, синът каза, той присъстваше там и вика: „Баща ми, излишно се напъваш.“ Викам: „Излишно не излишно (няма значение).“ Дъщерята определено ме подкрепи със зетя. Идвам тогава тука и викам: „Почваме.“ Вземах от тия лекарства. За мен са лекарства, защото до този момент аз никакви лекарства от онкоцентъра аз не ползвах, единствено само това, което вземах от тука, тия гъбните продукти. И с други неща се допълваха, но хубавото е, че има всичко тука. Няма да се разкарваш да търсиш, това няма, онова няма, тука комплект всичко ти дават, разкош! И почнахме. Почнахме, на третия или четвъртия ден получи бъбречна криза, може би реакция от лекарствата, които до сега не е ползвала. Това беше, два дена по едно и също време, след обяд, ги получаваше тия кризи и оттам нататък нямаше нищо повече. Кракът й, понеже беше почнал да отича вследствие на затормозяване ли, тия метастазите ли… и така нататък. Предписаха ни гинентан. Това е допълнителното само, което съм ползвал от тях като лекарство и еналаприл – за кръвното. Значи тя не можеше ей така да каже, не да дигне ръка, не да дигне крак. И на втория месец аз почнах да я карам аз като и вдигна ръката значи не е схваната, неподвижна, движи се, но тя не можеше да я контролира, и крака (също). Всичко беше под нея, беше ад, ад! Ей, да не ви идва до главата! И на третия месец взе да се изправя, да седне. Почнах аз активни масажи и правех тука да и подпомагам, и без това гледах да не е като лежи да почне да получи рани по гръба. На третия месец, ама стриктно й правех всичко, лекарствата точно както ми ги е написала д-р Евтимова, храненията – всичко! Проблемът ми беше, понеже трябва много течности да се поемат, а пък със зор стигахме до литър и половина, а трябва по 3 литра, но както и да е, справихме се. И на третия месец никой не можеше да повярва, че ще стане тая жена от леглото. Просто неописуема радост! Вдигнахме я от леглото! Айде, да направи първата крачка, айде полека-полека втора, трета. И така всеки ден стигнахме до тоалетната прави! Няма вече подлоги, няма вече истории! Това беше едно голямо, голямо, върховно облекчение! И най-важното което е – видя се живецът в очите ѝ, тя повярва, че има шансове да се оправи. Ние не бяхме ѝ казали, че е рак, казали инсулт, защото тя е толкова страхлива че, аз и сега още, въпреки че вече, такова и като я водехме …Тука нося експертизите, нося и снимка, и диска от каспелата, всичко е документирано, вижда се. Някои викат: „А-а-а сгрешили са диагнозата.“ Викам: „Добре бе, сгрешили са диагнозата, сгрешили са я във втора градска, нали и тука в онкоцентъра е гледана, и неврохирурзите в хирургията гледаха, и те ли са сгрешили, недейте така!“ Не е лекувана от рак, ами от нещо друго. Той даже неврохирурга ми показа, вика: „Това тук са метастазите“… Понеже на скенера е на плака, а иначе на „каспелата“ е на диск, вика: „Виж ги ей тия, дето отиват към центъра, как да пипна там, значи отива, свършва.“ Викам: „Махни ти тая работа.“ Като вземахме диска от ядрено магнитния резонанс, от „каспелата“, хайде сравнявай, къде са тези метастази, стопено, всичко стопено, не можем да повярваме. Тези доктори, не бяха ли чували за тези гъбни продукти за борба срещу рака. Аз им обясних как е технологията, те убиват раковите клетки и посредством разтвора, който правим от сода бикарбонат с кленовия сироп, това изчиства организма от мъртвите клетки. Като се прави стриктно има резултат! Дори много хора не могат да повярват, как е възможно за три месеца си се оправил, това е чудо на чудесата. Самите доктори викат: „Това трябва да е някакво чудо.“ И аз така мисля, че е чудо, ама не е чудо, ами резултат от лечението с гъбените продукти. Как да не повярвам, как ще кажа, че е шарлатания, като ей го – живият пример! И сега аз ви казах, че идват при мен и ме питат, кажи как стана, къде я води, добре ли е жената. Ами вие виждате, ето, оня ден ме пита в зеленчуковия магазин за негов близък, ето – вече я извеждам без количка. По-добре стана, че не я водих на химиотерапия и тия вливки, защото щяха да объркат метаболизъм на стомах, на организъм. Аз само с тези гъбени продукти, тя не загуби апетит и това също помагаше, и с точните храни, с които се хранеше, това и помагаше да засили имунната система, да изчисти организма от тия ракови клетки, и го победихме рака. Сега остана да ликвидираме, понеже организмът е заслабнал от пораженията на рака, беше направила хеморагичен инсулт и сега лекуваме парезата от инсулта само. Но раздвижването е вече налице и кракът (се) движи в коляното, прави момичето самостоятелни крачки. Как да излъжа, нали хората ме виждат там в махалата, те всички в началото, понеже много я познаваха моята жена, я знаят така – като много контактна и добра, и я съжаляваха, че точно нея. Как така – нито пие, нито пуши, какъв е тоя рак? Ето, докато ми казваха и се стягахме за погребение, а вече осми месец, осми месец, и става все по-добре и по-добре. Даже почна вече да претендира, да се бори, преди послушно изпълняваше всичко, сега почна това по-така, по-онака.. И ето, лечението е налице, който не вярва да дойде да види. Ще му обясня и ще му покажа. Не знам какво трябва да се направи, че по-широк обхват информация да стигне до хората. Аз като тръгнах да питам за нетрадиционна медицина, много малко хора могат да ти кажат, някаква надежда, кураж, да ти дадат, че можем с нетрадиционна медицина да се борим успешно против рака. На колкото хора съм казал, да може по мултипликационния метод да се разпространява тази информация, защото е полезно. Жалко, че толкова много народ си отива от незнание и липса на разпространение за лечебните свойства на тия лекарства. Пречеше ли им да ми кажат, вместо да ми казват „стягай се за погребение“, да кажат: „опитайте и с нетрадиционна медицина.“ Какво им пречеше? И ако бях така, някой по-свит човек, да не проявя интерес, да се предам, и досега да сме забравили, че сме погребали жената! Ето я, жива и здрава и жизнена, и бузките и зачервени, и смее се, радва се вече на живота. Основното е „Имуномодулаторът“, той е вътре с няколко съставки, и същите тези рейши, херициум ги има и там, но с в по-минимален процент. Там са комбинация от други работи. Рейши, и други приятели са чували, че били много хубаво нещо, за стреса помагат много, херициума за борбата с раковите клетки. „Имуномодулаторът“ главно засилва имунната система, а тя щом се засили, човешкото тяло има достатъчно органи да се бори, да се защитава. Само че в даден момент трябва да бъдат подпомогнати, и точно това направихме с това лечение. Тя сега жената по-здрава и от мен, защото имунната ѝ система стана по-силна и от моята. Тоя „Имуномодулатор“! Тя доктор Евтимова каза, че случаят е такъв, че не търпи отлагане и трябва да се атакува с „Имуномодулатора“. Започнахме с 3 пъти по 4 капсули. А от Херициума и Рейшито – по 1 капсула 3 пъти дневно. Половин час преди хранене и да се поема с обилно количество течности. Главно чай, него от много билки го събирах, котешка стъпка, риган, кантарион, чубрица, мащерка и други работи, може би те също са си играли своето значение, главно в прочистването на организма. Основното си бяха гъбите, гъбните продукти. Ленено масло, рибено масло, кленов сироп, за да не повредим стомаха. Содата, не трябва да се прекалява с нея, макар че се разтваря в кленов сироп 3:1, тя се пие по график за да прочиства. В началото, първата седмица почваме сутрин и вечер преди ядене, след това една седмица атакуваме по 6 лъжици на ден, след което почиваме 1 седмица до 10 дена и пак започваме по същите правила да се приема сода бикарбонат с кленов сироп. И така една седмица по 2 лъжици сутрин и вечер, една седмица атакувам по 6 лъжици през различно време, но първата и последната преди ядене, така се стремяхме да и ги даваме. Десет дена почивка, после пак се започва. Гъбите си ги даваме, и досега ги даваме. Като я изправихме жената, тогава и намалихме „Имуномодулатора“ по 2 капсули, 3 пъти по 2, а рейши и херициум си продължихме 3 пъти по 1 капсулка. Това си го правех в комбинация с киселото млекце и с малко мед и давах да ги взема. Веднага след това гледах да налея течности и чай, да може да плакне бъбреците, да чисти организма.“

Свържи се с лекар

За подробна информация относно терапията с лекарствени гъби, моля попълнете следната форма за консултация с лекар, член на Обществото по лекарствени гъби България. Консултацията е безплатна.

ПРИЛАГАНЕТО НА ЕПИКРИЗА Е ОПЦИОНАЛНО!

Моля, потвърдете желанието си за предоставяне на информация!

Потвърждавам желанието си да предоставя информация, свързана с актуалното ми здравословно състояние, както и изричното си съгласие за обработването на съдържащите се в тази информация лични данни, които може да се отнасят до здравето в съответствиe с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR) и в съответствие с Правилата за защита на личните данни на потребителите на Уебсайта http://www.mikoterapia.bg посочени тук.

 

Описаните случаи не бива да се възприемат като препоръка за лечение или съвет за терапия. Обществото по лекарствени гъби България не препоръчва каквито и да е методи или терапии, представени в уебсайта. Смисълът на тези истории е да вдъхнат смелост на всеки в борбата за възвръщане на изгубеното здраве.

Видеослучаи на пациенти, приемали лекарствени гъби при:

Случаи на пациенти, приемали лекарствени гъби при: