ЕМОЦИОНАЛНО ЗДРАВЕ

За повече информация: Свилен Лапаков, натуропат и психоонколог
За контакт: 0878 10 54 76

„Здравейте, казвам се Свилен Лапаков, приемам в град Варна (пациенти). Натуропат съм по образование, в Русия съм завършил. В последствие специализирах психология, психо-онколог съм в допълнителна специализация. Активен член съм на Международната организация на психо-онколозите, активен член съм на нашата българската – на БАПО, активен член съм на Дружеството на психолозите в България, където съм в Комисията по етика. Искам с две думи да ви обясня какво е психо-онкология. Психо-онкология е нова дисциплина. От 75-та година на миналия век започва историята, когато д-р Джими Холанд решава, след като е била в Русия на специализация при психо-онколозите, да създаде дружеството, което сега се нарича Международна асоциация на психо-онколозите.

С две приказки, психо-онкологията е научна дисциплина, която се занимава с психологични аспекти на онкологичните заболявания, съответно с онкологично-болните. Цел е да интегрира психологичната грижа в лечението на рака.

Всички се „упражняват“ върху физическото тяло, но физическото тяло има свой собственик – Аз-ът, Егото – няма значение как ще бъде наречено. И винаги трябва да се съобразяват, защото това представлява едно цяло, не може да бъде делено – душата / духовното – от материалното.

Ориентацията е към всички, които са изправени пред заболяването, пред болестта. От една страна: болният, семейството, близките (му), от друга страна са лекуващият лекар, медицинският персонал, който го обслужва.

Ще цитирам Абу ал Фарадж, Древна Сирия – той изразява това съотношение в една математическа формула – „Ние сме трима – Аз, Ти и Болестта. Хубаво е двама срещу един да бъдем винаги.“ Тоест, лекарят и болният, в случая може да бъде и психологът, срещу заболяването, срещу болестта. Лоша е комбинацията, когато болестта е в „съдружие“ с някого срещу болния, или срещу лекаря.

Психо-онкологията е ориентирана на първо място (към това) да се повиши качеството на живот на болния. Да, трудностите, свързани с лечение на неговото физическо тяло в онкологичните заведения на болниците, няма как да бъдат избегнати, защото това е към днешно време лечението, което конвенционалната медицина предлага. Не е случайно, че в Германия преди да се открие някаква болница, без значение дали ще бъде онкологична, трябва да има и присъствие на психолози в тази болница. Това са факти.

Психо-онкологът се занимава още и с емоционалното израстване и информиране на персонала, който обслужва, който лекува болния. Защо? Чували сте за „прегарянето“ (burn-out).. Не може ти всеки ден да си, грубо казано, “до лакти” в онкологията и да не ти се отрази. Отразява се. Не случайно има едно правило, че лекарите живеят 10-15 години по-малко от своите пациенти.

Всеки търси по някакъв начин да се разтовари. Някои са с музика, някои са с алкохол. Не е случайно, че в психиатричните заведения процентът на лекари е висок! Инженерите и лекарите са, в основата си, “пациентите на психиатрията”.

Психиатрия и психология, тук е моментът да кажа, са различни като въздействие върху болния. Психиатрията е дял от медицината, тя работи с химични лекарства. Психологията не работи с медикаменти, работи с език – вербално. Тук е моментът (да се спомене), че има много школи за различно въздействие върху пациента и всяка борави с различни свои прийоми. Аз работя в така наречената “когнитивно-поведенческа парадигма” – CBT, като абревиатура – “cognitive behavior psychotherapy”. От друга страна е много важно психологът да се научи – нали затова е дълъг този процес на формиране на психо-онколога, той не е само със завършване на един ВУЗ.. Eдин ВУЗ, като такъв, с магистратурата ти дава “трамплинa” и от там нататък има още толкова да се учи, докато придобиеш опит и знания, за да можеш да практикуваш.

На първо място е да може да се изслушва пациента, защото представете си – този човек, той е “смачкан”, от една страна – панически атаки, страх; защото са му вметнали, че видите ли, е дошъл за него края на света! А това е една диагноза. Това не е краят на света!

Не е срамно, защото някой като чуе „пси“… Не е срамно да почукаш на вратата на психолога и да тръгнеш да търсиш неговата помощ. Има хора, които имат всичко, но нямат комфорт, затова и те чукат на вратата на психолога! Не всички са коректни, когато след това споделят, но винаги са намерили помощ. Да го кажем така: няма към момента някой не-повлиял се от терапия с психолог. Казвам пак: психолог, а не психиатър – различно е.

Главна задача при психо-онкологията е „да се открие болната точка“ на всеки пациент. Тоест, отправният момент на неговото отношение към живота. Много е важно, защото научаването на диагнозата (споделено от лекаря или от медицинския персонал), ако той тази „точка“ я носи и обслужва през годините, сега просто това е поредната „торба цимент“, която трябва да носи, казано риторично. Онкоболните, които са в някакво депресивно състояние от този факт, процентно са по-уязвими в онкологичните заболявания.

Тук съм го написал с „нота бене“, така да се каже: Главното е болният да се приеме, да се заобича и да престане да се отнася по-лошо към себе си, отколкото към другите, да спре агресията към себе си, да спре с негативните оценки и да спре да се самозаплашва! Трябва да започнем да се обичаме, виждайки се в огледалото – дали ни харесва, или не, в това тяло са ни дадени, грубо казано, около стотина години – да го обитаваме. Трябва да го заобичаме!

В общи линии единствено и само с любов сме създадени по образ и подобие. Психо-онкологията има тази задача – обичайте се!

Благодаря Ви!“