Гъбата Шийтаке (Lentinula edodes) произхожда от Източна Азия, където расте върху стари дървета и пънове. Тази така наречена „лекарствена“ гъба има основна роля в Традиционната китайска медицина, а вече е широко използвана и по целия свят. Тя е известна с това, че има потенциални противоракови свойства, както и множество други ползи за човешкото здраве. [1]
Едно от основните и най-полезни биоактивни съединения, влизащи в състава на екстракта от гъбата Шийтаке, се нарича лентинан. Съединението спомага за поддържането на хомеостазата на организма, като по този начин предпазва от развитието на рак и различни видове инфекции. [2] Фактът, че лентитанът е Т-клетъчно насочен адювант го отличава от други добре известни имунотерапевтици. [3] Въпреки че съединението не ускорява конкретно производството на интерлевкин-2 (IL-2) от Т-хелперите, той стимулира производството на различни видове антитуморни клетки, като Т-клетки, NK-клетки (естествени клетки убийци) и цитотоксични макрофаги. [4] Тези клетки действат върху функциите на лимфоцитите, хепатоцитите, съдовите ендотелни клетки или синовиалните фибробласти, причинявайки множеството реакции на защитата на гостоприемника, свързани с възпалението и имунитета. Ето и някои от основните свойства, които гъбата оказва върху човешкото здраве:
ЕКСТРАКТЪТ ОТ ШИИТАКЕ ИМА ПРОТИВОРАКОВИ СВОЙСТВА
Предклиничните изследвания при клетъчни линии и животни показват, че екстрактът от Шийтаке (Lentinula edodes) или полизахаридите, които се съдържат в него (като лентинан и 1,3 бета-D-глюкан), повишават клетъчния имунитет и имат антиоксидантни, проапоптотични, антипролиферативни и противотуморни свойства. [5]
Скорошно проучване, проведено в Китай, установява, че воден екстракт от гъбата Шийтаке инхибира пролиферацията на „HT-29“ ракови клетъчни линии на дебелото черво и потиска туморния растеж при животински модели. [15] Друго проучване предполага, че лентинанът може да се съчетае много добре с химиотерапевтичното лекарствено средство Оксалиплатин (Oxaliplatin), като инхибира чрез синергизъм протеините „NF-kB“, „Stat3“ при „HepG2“ клетъчни линии на рак на черния дроб и при миши модели с тумори. [6]
Ранните клинични изпитвания, проведени предимно в Япония, сочат, че лентинанът е напълно безопасен за употреба и неговият прием подобрява качеството на живот, както и повишава общата преживяемост при пациенти с рак на стомаха, черния дроб и панкреаса. Въпреки това е необходимо провеждането на по-големи, рандомизирани, контролирани клинични изпитвания за потвърждаване на резултата. [7-9]
Публикувано през 2011 г. нерандомизирано проучване разглежда 78 пациенти с метастатичен или рецидивиращ рак на стомаха и установява, че пациентите, получаващи лентинан плюс лекарството Паклитаксел (Paclitaxel) или химиотерапия с цисплатин, имат по-голяма средна обща преживяемост (OS), отколкото тези, които са лекувани единствено с химиотерапия (медиана OS: 689 дни срещу 565 дни; P = .0406) . [10]
През 2016 г. същият изследователски екип съобщава, че 3-ма пациенти с нелечим стомашен рак и чернодробни метастази, които получават като терапия лентинан – веднъж или два пъти месечно, плюс химиотерапия с цисплатин и паклитаксел или трастузумаб, имат обективни отговори към лечението (1 пълен отговор и 2 частични отговори). [11]
Мета-анализ от 2002 г. разглежда данни, събрани от 5 клинични проучвания върху общо 650 пациенти. Учените наблюдават средно увеличение на общата преживяемост сред пациентите с напреднал рак на стомаха, които са лекувани с лентинан в комбинация с химиотерапия спрямо пациентите, получаващи само химиотерапия. [12]
ШИИТАКЕ ПОНИЖАВА ХОЛЕСТЕРОЛА
Способността на Шийтаке (Lentinula edodes) да понижава холестерола в кръвта е открита за първи път от японски учени, които установяват, че диетата, допълнена с гъбата, понижава нивата на холестерола в плазмата на плъхове. [13]
Учените изследват ефекта на гъбата Шийтаке върху кръвното налягане и плазмените липиди на плъхове, които демонстрират спонтанна хипертония (SHRs) и установяват, че приемът ѝ намалява нивата на „лошия“ LDL-холестерол. При клинични изпитвания учените наблюдават, че серумният холестерол е понижен при групи жени, хранени с пресни и сушени гъби Шиитаке, както и такива, отглеждани на UV-лампи. [14]
ШИИТАКЕ ИМА АНТИТРОМБОТИЧНИ СВОЙСТВА
Учените откриват, че определени съединения с ниско молекулно тегло, извлечени от някои видове гъби, са способни да инхибират агрегацията на кръвните тромбоцити. Най-високият добив на инхибиторите се получава от гъбата Шиитаке (L. Edodes) с IC50 (половината от максималната инхибиторна концентрация) от 80 pglml. [15]
ШИИТАКЕ ИМА АНТИБАКТЕРИАЛНИ И ПРОТИВОВИРУСНИ СВОЙСТВА
Изследванията показват, че гъбата L. edodes (Шийтаке) има антибактериална и противогъбична активност срещу видовете Кандида (Candida albicans), Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus) и Бацилус субтилис (Bacillus subtilis). [16]
Още през 1960г. учените за първи път установяват, че в гъбите има съединения с противовирусна активност. [17] Изследванията показват, че воден екстракт от плодното тяло и спорите на Шийтаке (L. edodes) е ефективен срещу инфекцията с щама „A / SW15“ на грипния вирус. [18]
В друго проучване изследователите определят, че съединението „Ac2P“, изолирано от екстракта на Шийтаке, е ефективно срещу вирусното заболяване – скрейпи. „Ac2P“ представлява полизахарид с високо молекулно тегло, съставен главно от пентозни захари. При in vitro и in vivo тестовете се установява, че съединението, влизащо в състава на Шийтаке, е селективен инхибитор на ортомиксовируси, като вирусите на грипа. [19-20]
Множество проучвания показват, че лекарствената гъба Шийтаке (Lentinula edodes) може да окаже благоприятен ефект при лечението на различни здравословни проблеми. За да може да окаже своя терапевтичен ефект, тя трябва да бъде приемана под формата на качествен екстракт, който предоставя необходимото количество от биоактивните ѝ съединения, под формата на лесна за прием формула.
Ако имате нужда от консултация със специалист как да приемате лекарствената гъба Шиитаке, обърнете се към някой от лекарите на „Общество по лекарствените гъби България“.
Източници:
1. Jenkin M. Could mushrooms be the cure for cancer? The Guardian website. https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2014/mar/02/could-mushrooms-cure-cancer. Published March 2, 2014. Accessed April 2017.
2. Chihara, G., Maeda, Y. Y., Suga, T., and Hamuro, J. (1989). Int. J. Irnrnunother. 5,145-154.
3. Haba, S., Hamaoka, T., Takatsu, K., and Kitagawa, M. (1976). Int. J. Cancer 18, 93-104.
4. Chihara, G. (1983). Adv. Exp. Med. Biol. 166, 189-197.
5. Roupas P, Keogh J, Noakes M, Margetts C, Taylor P. The role of edible mushrooms in health: evaluation of the evidence. J Funct Foods. 2012;4:687-709. doi: 10.1016/j.jff.2012.05.003
6. Zhang Y, Li Q, Wang J, et al. Polysaccharide from Lentinus edodes combined with oxaliplatin possesses the synergy and attenuation effect in hepatocellular carcinoma. Cancer Lett.
7. Oba K, Kobayashi M, Matsui T, Kodera Y, Sakamoto J. Individual patient based meta-analysis of lentinan for unresectable/recurrent gastric cancer. Anticancer Res. 2009;29:2739-45.
8. Isoda N, Eguchi Y, Nukaya H, et al. Clinical efficacy of superfine dispersed lentinan (beta-1,3-glucan) in patients with hepatocellular carcinoma. Hepatogastroenterology. 2009;56:437-41.
9. Shimizu K, Watanabe S, Watanabe S, et al. Efficacy of oral administered superfine dispersed lentinan for advanced pancreatic cancer. Hepatogastroenterology. 2009;56:240-4.
10. Ina K, Furuta R, Kataoka T, et al. Lentinan prolonged survival in patients with gastric cancer receiving S-1-based chemotherapy. World J Clin Oncol. 2011;2(10):339-43. doi: 10.5306/wjco.v2.i10.339
11. Ina K, Furuta R, Kayukawa S, Kataoka T. Gastric cancer patients with multiple liver metastases were successfully treated with chemo-immunotherapy using lentinan. Gastroenterol. 2016;150(4, Suppl. 1):S866.
12. https://www.cancertherapyadvisor.com/home/tools/fact-sheets/shiitake-mushroom-lentinan-and-cancer/
13. Kaneda, T., and Tokuda, S. (1966). 1. Nutr. 90, 371-376.
14. Suzuki, F., Koide, T., Tsunoda, A., and Ishida, I. (1976). Mushroom Sci. 9, 509-520.
15. Hokama, Y., and Hokama, J. L. R. Y. (1981). Res. Cornmun. Chem. Pathol. Pharmocol.
16. Bianco, Colletto M. A. (1981). Bact. Viral Irnrnunol. (Italy) 74, 267-274.
17. Goulet, N. R., Cochran, K. W., and Brown G. C. (1960). Proc. SOC. Exp. Biol. Med. 103.
18. Tsunoda, A., and Ishida, N. (1969). Ann. N.Y. Acad. Sci. 173, 719-726.
19. Yamamura, Y., and Cochran, K. W. (1976b). Mushroom Sci. 9, 495-507.
20. Jong SC, Birmingham JM. Medicinal and therapeutic value of the shiitake mushroom. Adv Appl Microbiol. 1993;39:153-184. doi:10.1016/s0065-2164(08)70595-1
Viber
WhatsApp
Facebook