Гъбата Кордицепс (Cordyceps sinensis), наречена още „Гъба-гъсеница“, представлява рядка паразитна гъба, която се среща във високопланинските региони на Тибет, Китай. От векове тя е високоценена в Традиционната китайска медицина заради своите лечебни свойства.
Учени от Нотингамския университет, Великобритания, изучават свойствата на гъбата, като извършват анализ на биоактивното съединение, влизащо в нейния състав – кордицепин, срещан в екстракта от гъбата.
Изследователите вече са наясно с това, че кордицепинът има потенциал като природно лекарство срещу ракови заболявания. Но тяхното ново откритие показва, че гъбата може да има и противовъзпалителни свойства, които да помогнат в лечението на хора, страдащи от астма, ревматоиден артрит, бъбречна недостатъчност и усложнения в резултат на инсулт.
Изследването, публикувано в академичния журнал „РНК“ (RNA), е ръководено от д-р Корнелия де Мур (Dr Cornelia de Moor) във факултета по фармация към Нотингамския университет. Проучването показва, че кордицепинът, който се среща в екстракта от гъбата, намалява експресията на проинфламаторните гени в гладките мускулни клетки на дихателните пътища – клетките, които се свиват по време на астматичен пристъп.
Няколко проучвания предполагат, че кордицепинът може да бъде ефективно лекарство срещу различни заболявания, включително рак, инсулт, увреждане на бъбреците и възпалителни белодробни заболявания. Но до този момент не беше ясно как точно това биоактивно съединение може да окаже толкова много полезни ефекти на клетъчно ниво.
„Ние показахме, че кордицепинът намалява експресията на проинфламаторни гени в гладко мускулните клетки на дихателните пътища. Това става посредством инхибиране на последния етап в синтеза на тяхната информационна РНК (мРНК), в която е записан „химическия план“ за синтеза на протеини. Това става чрез намеса в процеса, наречен полиаденилиране (съществен процес, контролиращ генната експресия). Често използваните противовъзпалителни лекарствени средства оказват своя ефект или на много по-ранен етап при активирането на проинфламаторните гени (напр. преднизон), или действат върху един от крайните продукти на възпалителната реакция (напр. ибупрофен). Тези открития показват, че кордицепинът действа по напълно различен механизъм от използваните до момента противовъзпалителни лекарства. Това го прави потенциално лечебно средство за пациенти, при които тези лекарства не оказват добър ефект“ отбелязва д-р де Мур.
„Въпреки това е изненада, че кордицепинът не влияе върху процеса на синтез на мРНК при други гени, тъй като почти всички мРНК изискват полиаденилиране.“
Изследванията на д-р де Мур предполагат, че това е така, защото активирането на експресията на проинфламаторните гени става с бързи темпове (т.е. то е бързо индуцируемо). Също така, тя смята, че многобройните и разнообразни ефекти на кордицепина се дължат на това, че той променя синтеза и на други класове гени, чиято експресия е бързо индуцируема. Ако кордицепинът може наистина да забавя бързите клетъчни отговори, които водят до тъканното увреждане, той ще може да оказва лечебен ефект при редица заболявания.
Д-р де Мур казва: „Надяваме се да проучим кои гени са по-зависими от полиаденилирането и кои не, както и защо това е така. Също така, следващият етап ще бъде да тестваме ефекта на кордицепина върху животински модели с възпалителни заболявания.“
Финансирането на проучването е предоставено от британския Научно-изследователски съвет по биотехнологии и биологични науки, като оказаната подкрепа ще помогне на екипа да продължи работата си по това жизненоважно проучване.
Източник:
https://www.sciencedaily.com/releases/2012/11/121114134054.htm