История на лекарствените гъби

Употребата на така наречените „лекарствени“ гъби датира още от неолита. Най-старата човешка мумия, която е на 4000 години, е открита с медицински пособия, сред които археолозите намират и Брезова праханова гъба (Piptoporus betulinus). Както в миналото, така и понастоящем, гъбата се използва поради своите антибиотични свойства и като естествен „убиец“ на паразити.

Древните египтяни описват гъбите като растения на безсмъртието, като ги наричат „синове на боговете“, “изпратени на Земята чрез мълнии”. Ацтеките имали свещени гъби, които наричали „плът на боговете“ и които консумирали единствено по време на свещени ритуали. В древен Китай лекарствените гъби са били ценени като тонизиращо средство, забранено за обикновените хора.

Тайният живот на гъбите

Гъбите са известни с това, че преработват различни вещества от околната среда. За да се хранят, гъбите разграждат органичната материя, като по този начин пречистват почвата. Чрез тези процеси, те произвеждат сложни съединения като целулоза, въглехидрати и протеини за подхранване на растенията и дърветата. Гъбите растат в тежки условия на околната среда, където се срещат болестотворни патогени много по-често, отколкото други форми на живот. За да живеят, те трябва да имат силна „имунна система“ и именно веществата, които ги предпазват от тези патогени са ценни и за здравето на човека.

Поради липсата на хлорофил в техния състав, гъбите абсорбират хранителни вещества от почвата и гниещата дървесина. Те образуват тънки нишки (филаменти), които проникват под земята, като по този начин извличат необходимите за тях вещества.

Но гъбите не са просто пасивно присъстват в света на ботаниката, а се смята, че те всъщност проявяват форма на интелигентност. Например гъбата Кордицепс (Cordyceps) започва своя жизнен цикъл, като прикрепя спорите си към тялото на мравка или гъсеница. Тези спори започват да се хранят с нея и прерастват в малка гъба. Ако спорите са прикрепени към мравка – тя живее известно време с прикрепената към своето тяло гъба, докато в даден момент не се изкачва върху някое дърво на височина, достатъчно голяма за освобождаването на нейните спори. Тя остава там, докато умре и всички спори се разпространят. През целия този период на паразитизъм гъбата е в състояние да изконсумира напълно мравката, но тя показва „интелигентност“ и е наясно с това, че насекомото е по-ценно за нейния жизнен цикъл и размножаване, отколкото като хранителен източник.

Връзката между гъбите и нашата имунна система

Какво прави гъбите толкова ценни, освен тяхната хранителна стойност? Когато консумираме растения или приемаме билкови лекарства, усвояваме вещества, наречени полизахариди. Гъбите съдържат полизахаридът бета-глюкан, при който захарните единици са прикрепени една към друга по специфичен начин. Лекарствените гъби съдържат огромно количество бета-глюкани, които оказват благоприятно действие върху човешкото здраве и именно това ги прави обект на редица научни изследвания.

Учените смятат, че бета-глюкановите молекули приличат на молекулите, открити по стените на бактериалните клетки. Те имитират „нашественик“, като по този начин се активира действието на макрофагите, които са първа линия на защита в човешкия организъм. По този начин се стимулира производството на цитокини и антитела или имуноглобини, което повишава общия ни имунитет на човека.

Имюн модулатор

Как някои от най-известните лекарствени гъби ни предпазват от рак?

Гъбата Рейши (Ganoderma lucidum), известна още като „гъбата на безсмъртието“, има редица полезни свойства за човешкото здраве. В Традиционната китайска медицина има няколко формули, съдържащи гъбата, която се смята за „царят на билковите лекарства“. Ganoderma lucidum (Рейши) има горчив вкус, тъй като съдържа терпеноиди – биоактивна съставка с основно противовъзпалително действие и силен антиоксидантен ефект. Полизахаридите, влизащи в състава на гъбата, увеличават производството на съединенията, които са свързани с контролирането на растежа и оцеляването на злокачествени ракови клетки: тумор-некротизиращ фактор алфа (TNF-α), бета интерлевкин-1 и интерлевкин-6.

Гъбата Кордицепс (Cordyceps sinensis) е известна със своите лечебни свойства, като в Китай я смятат за „лекарствено съкровище“. Обикновено гъбата расте в мумифицираното тяло на гъсеници, но може да се развива и в тялото на различни видове насекоми като щурци, хлебарки, бръмбари и мравки. Cordyceps sinensis (Кордицепс) се среща на най-високата надморска височина в планинските райони на Азия. Гъбата е известна с това, че забавя процесите на стареене, подобрява дишането и издръжливостта и е особено полезна за подобряване на възстановителните процеси на организма.

Гъбата Агарикус (Agaricus blazei) има мощни имуномодулиращи и противотуморни свойства. Наричана още „гъбата на живота“, Агарикус е южноамерикански вид, предпочитащ топла и влажна среда. Тази гъба съдържа най-високото ниво на бета-глюкани сред лекарствените гъби, изследвани до сега, и има ниско молекулно тегло. Това я прави по-ефективна за консумация и усвояване на нейните полезните вещества. В азиатските страни Agaricus blazei (Агарикус) се предлага на пациенти, които са предразположени към развитие на рак, като превантивно средство срещу заболяването. Нейните вещества имат селективни противотуморни свойства, без да засягат функциите на нормалните клетки. Те могат да индуцират апоптозата (програмирана клетъчна смърт), което води до унищожаването на туморните клетки. Но свойствата на гъбата да предпазва от рак не приключват дотук. Гъбата Агарикус (Agaricus blazei) активира системата на комплемента (серия от протеини), образувайки дупки в мембраната на туморните клетки (т.е. – „перфорира ги“), като по този начин тяхното съдържание „изтича“ и се разгражда от макрофагите на имунната система. Така раковите клетки загиват.

Гъбата Мейтаке (Grifola frondosa) расте на места с умерен климат и поради нейните размери често я наричат „цар на гъбите“. Изследванията относно ефекта на гъбата върху раковите клетки показват, че тя инхибира техния растеж посредством освобождаването на цитокини. Приемът на гъбен екстракт от Мейтаке поддържа макрофагите на имунната система „гладни“ и активни, което осигурява защита на човешкия организъм.

Гъбата Кориолус (Coriolus versicolor), известна още като „Пуешка опашка“, е една от най-често срещаните гъби в северноамериканските гори. В Япония използват нейния екстракт при лечението на различни онкологични заболявания. Екстрактът от Кориолус най-често се предписва на пациенти с отстранено туморно образувание, които са подложени на лъче- или химиотерапия. Гъбата е често използвана както при превенцията и лечението на ракови заболявания, както и за цялостно възстановяване и подобряване на човешкото здраве.

Гъбата Херициум (Hericium erinaceus) съдържа полизахариди, които стимулират производството на лимфоцитите и предотвратяват туморното развитие и растеж. Това, което прави гъбата специална е способността ѝ да произвежда протеин, наречен растежен фактор за нерви (NGF), който развива и поддържа сензорните неврони. Съединенията в Херициум (Hericium erinaceus) спомагат за регенерирането на нервната тъкан в мозъка и се изследват при лечението и профилактиката на болестта на Алцхаймер.

Гъбата Шийтаке (Lentinula edodes) става известна със своите полезни свойства още през 60-те години в Япония. Това става, когато японски учени предприемат широкомащабно проучване относно честотата на онкологичните заболявания в различни райони на страната. Те откриват два отдалечени района, където ракът е почти нечувано заболявяване. Този факт учените по-късно приписват на гъбата Шиитаке, която жителите отглеждат като основен източник на препитание. Тази ароматна гъба е заредена с хранителни вещества и биоактивни съединения, които оказват благоприятен ефект върху човешкото здраве. Гъбата Шийтаке (Lentinula edodes) съдържа биоактивното съединение – лентинан, което понастоящем е третото най-често предписвано природно (натурално) противораково лекарство в света.

Гъбата Мешима (Phellinus linteus) представлява все по-голям интерес в азиатските страни. В Азия гъбата се използва в комбинация с химиотерапевтични лекарства като Адриамицин (Adriamycin). Гъбата инхибира туморния растеж и намалява честотата на поява на метастазите. Пациентите, които приемат гъбата Мешима, имат по-висока степен на преживяемост от тези, които са подложени единствено на химиотерапевтично лечение. Гъбата повишава активността на Т-лимфоцитите и цитотоксичните Т-клетки, които от своя страна оказват унищожителен ефект върху вирусите.

Лекарствените гъби имат важна роля в протокола за лечение на редица тежки заболявания. Те имат особено ценни свойства при лечението и превенцията на рака, като в същото имат напълно безопасен профил на употреба и не причиняват опасни странични ефекти. Все пак при тежки заболявания горещо се препоръчва консултация с лекар-микотерапевт (специалист по лекарствените гъби), който може да състави най-подходящия лечебен протокол за всеки отделен пациент.

Източник:

www.spiritofchange.org/a-history-of-medicinal mushrooms