Споделете с приятел

Пациент: Мая Янчева
Контакт с лекар: 0878 401 989

снимка на разделител

„Здравейте, казвам се Мая Янчева, на 40 години съм и историята започва с един профилактичен преглед, при който – мъжа ми го оперираха, а аз от скука викам – какво да направя, дай да ходя да се прегледам, защото всяка година, веднъж годишно, се преглеждам. Отивам на профилактичен преглед – аз така или иначе имам една бучица, за която всички казваха, че е киста – бучка на гърдата. Всички казваха, че имам една кистичка на гърдата: „Чакай, пий това, ще се стопи“. Какви ли не витамини изпих: А, Е, някакви други, калций пих (защо пък калций трябва да пия за киста?), няма значение, както и да е.. Профилактично отивам на преглед и по време на профилактичния преглед моят хирург (защото хирург ме прегледа), ми намери още една бучка в другата гърда и каза: “Тези бучки ми приличат на киста, недей да се притесняваш, ще направим една такава “лека терапийка” – няма проблем, ще се стопи, не се притеснявай”.

Аз му казах обаче:
– Докторе, извинявай много, но аз откакто съм спряла да кърмя (кърмих 2 години, но от 7 години не кърмя вече) – имам си тази бучка. Всички казват, че е киста, аз вече не вярвам, че е киста, защото става по-твърда!

И той каза:
– Ами добре, в такъв случай – вярваме на микроскопа – каквото микроскопа покаже, няма проблеми.

И каза:
– Готова ли си за биопсия?
– Готова съм за биопсия, няма проблеми!

И понеже беше в Африка, биопсията беше без упойка, но това не е необходимо (да ви казвам)… както и да е. Взехме биопсията след 1 седмица. Върна се обратно резултата от ЮАР и се оказа, че всъщност е карцином с ракови клетки и почнахме план за лечение.

Понеже човекът е хирург, първото нещо, което каза е:
– Ако ти си ми сестра, аз бих те посъветвал, като добър брат, да ти отрежем 2-те гърди, защото и в 2-те гърди има бучки и след това вече – кардинално да ги решим нещата. Виж Анджелина Джоли какво направи – прави и ти същото нещо.

И аз (си) казвам: „Ами, в крайна сметка, щом хирургът казва така, може би така е най-добре“. Този хирург.. Там нещата са така, че всеки хирург си има свой екип, с който си работи и в неговия екип астезиоложката беше българка. Пропуснах да кажа, че живея в Габороне, Ботсвана, което е в Африка, това е съседна на ЮАР държава и когато се правят каквито и да било медицински изследвания, понеже в Габороне няма (техника)… По-голямата част от техниката я няма, всичко се изпраща до ЮАР и след това се връща обратно в Габороне вече с резултати. Особено там има 2 частни болници, които предпочитат да си работят с лабораториите в ЮАР и всичко се изпраща до там. И всъщност резултатът оттам дойде такъв.

И така.. Анестезиоложката, която трябваше да ми бъде на мен анестезиолог по време на операцията – тя е видяла българското име. Тя е българка. Видяла е българско име. И идва ред за интервюто, което е класическо интервю – за това какви алергии имаш, от какво страдаш и т. н., за да може тя да си планира упойка, как да действа и т. н. Извика ме, обади ми се по телефона и ми каза: “Абе, ти, българка ли си?”, викам: „Да, българка съм”. “Ами я ела ти тук, ние да си поговорим с теб, вземи и мъжа ти”. И отидохме ние двамата с мъжа ми, заедно.

Жената – освен, че е лекар, освен че е българка и по този начин ги прие по-лично нещата, тя също е с оперирани 2 гърди – махнати. Тя е преминала през целия процес на лечение на рак на гърдата, само че се е лекувала в ЮАР. И всъщност тя ме извика, за да може да ми сподели всичко, през което е преминала тя, да ме подготви психически за последващата химиотерапия, за лъчетерапията, за някакви ефекти там, за които тя каза: “Никой на мен не ми ги каза, аз ти ги казвам на теб – за да бъдеш готова”. И надълго и нашироко ми разказа всякакви ужасии. Падането на косата беше най-малкият проблем.. Болки, повръщане, едва ли не се влачиш по пода, не ти е добре и т. н.. И тя ми каза, че по време на първата й химиотерапия се е чувствала ужасно зле и е броила – 26 пъти е повръщала! Не е приятно да се говори за тези неща, но това е реалността.. И каза:
– Аз се влачих по пода и направо не можех да издържам.. И не знаех как ще издържа и следващата, и по-следващата и т. н. – всичките отредени химиотерапии след операцията.

И някакъв нейн приятел ѝ казва: „Знаеш ли какво, защо не пробваш, има едни гъби, които се продават в България – много хубави отзиви чух за тях, ще ти изпратя да пробваш!“.

Тя ми каза, че фактически гъбите са стигнали до нея малко преди 2-рата химиотерапия, при което тя е започнала да ги пие. Имала е консултация с лекар – с всички документи, които са изпратени от там – по имейл до тук. Съответното медицинско лице, което е консултант, й е казало как да ги пие, по каква схема. Изпратени са й там за няколко месеца – доколкото разбрах – са й изпратили от гъбите. И тя каза: „Разликата беше коренна!“. Нито е повръщала; тя даже (ми) разказа за тази 2-рата и за следващите химиотерапии (тя е минала през 6 химиотерапии). Тя даже си е вършила работата и никой от колегите й не е разбрал. Тя е анестезиолог, това е отговорно нещо! И каза: “Никой от колегите ми не разбра, че аз съм всъщност на химиотерапия. Два часа след вливка аз имах операция, да речем, или някаква консултация или някаква манипулация, която изисква все пак концентрация и т. н.“ Нито й е било лошо, нито нищо.. И ми каза: “Като медицинско лице те съветвам, и като приятел, и като човек, който е минал през това нещо, като си отидеш в България – защото ми каза, че е по-добре да си отида в България да се лекувам там – първо заради принципа, че вкъщи „и стените лекуват“.. И ми каза: „Вземи си ги и почни да си ги пиеш още преди химията!“ Каза ми и друго нещо: „Когато отидеш на консултацията за химиотерапията (защото според нея, процесът, през който трябваше да мина в България беше най-вероятно първо химиотерапия, защото ми беше доста голям туморът – 58 мм), каза – най-вероятно, ще ти го свият първо с химиотерапия, след това ще те оперират и след това вече може би лъчетерапия ще имаш“. Досега се оказа права. Но ми каза още: „Още като си отидеш, преди да си намериш и лекари даже, отиди и си вземи от гъбите и почвай да ги пиеш, за да може да не минеш през това, през което аз минах“. И аз казах: „Добре!“. Просто – толкова искрено беше цялото нещо, което тя ми каза, че някакси реших, че това е единственият път, който трябваше да мина. И наистина, вече – толкова месеци след това – така се и оказва.

Прибрах се в България, намерих си според мен най-добрия хирург; според мен – най-добрата болница. Общо взето – не знам, доста хора ме съветваха; имаше едно голямо колебание, защото се започна едно голямо четене, едно голямо търсене – какво да правя, какво още да пия. Нали някакси искаш едва ли не цялата природа да си я „навреш“ в устата и ти да си природа вече. И по някакъв начин – с едно щракване на пръстите да се излекуваш едва ли не! Да не говорим, че нали все пак, като жена и като майка – имам детенце, бих искала доста дълго време да си бъда с детенцето. Някакси – този, физическия живот, да си го продължа, не заради друго, а защото – все пак, хубаво е, хубаво е да си жив едно доста дълго време – според мен. Да не говорим, че все пак имаш още много да видиш, още много да чуеш .. И така, добре.. Почнах да ходя по лекари и наистина, на ултразвук, се установи – всъщност аз ходих на ултразвук и на мамограф. Размерът беше 58 мм, злокачествено образувание. Още 1 биопсия ми се направи и тук и решението беше – 4 химиотерапии, от червените – „Фек“ – така наречените. Това, което тогава ми каза анестезиоложката: „Като приятел те съветвам и като лекар, взимаш си гъбите! Обаче, като отидеш при консултантите, които са за химиотерапията, те ще ти кажат: „Няма да взимаш нищо, няма да пиеш нищо! Това, което сме ти казали, само това го правиш и повече – нищо друго! Да не взимаш допълнителни билки и т. н. – каквото и да било – не!“ Единствено и само тях да ги слушаме, каквото е излязло от тях – това е 100% вярно. Но тя ми каза: „Ти няма да ги слушаш, ти ще казваш: неее, нищо не приемам – и ще си ги приемаш нещата!“ И аз викам – добре, щом такава е процедурата – ок.
Наистина, за първата химиотерапия отидох – посъветваха ме да не взимам абсолютно нищо, защото така „щях да попреча на действието на химиотерапията, а всички искаме химиотерапията да подейства много добре“. Казаха ми да си ям всичко, казаха ми въобще да не се ограничавам в нищо – каквото душата ми иска – това да си приемам. Добре, че душата ми иска да си приемам и гъбите .. И общо взето – това беше цялата работа. И наистина – 1-вата химиотерапия изобщо не я усетих. Очаквах много по-зле да ми е, защото все пак – четеш някакви кошмарни неща в интернет за химиотерапията като ефект върху тебе. Нямах никакви проблеми, прибрах си се до вкъщи, карах си до вкъщи. Отидох си вкъщи, бях ужасно гладна след химиотерапията. Това, което другите жени, с които лежах в стаята ми обясняваха, че едва ли не – береш душа. Да, първа химиотерапия – не беше толкова зле положението. Те така и казаха, че след всяка следваща ще става все по-зле и по-зле. Ами, дойде 2-ра химиотерапия, аз пък си пия гъбите и на мен нищо ми няма, дойде 3-та химиотерапия и пак нищо ми няма и не ми е зле и така.. Даже тази, жената, докторката, при която отидох за консултация при нея, за да ме провери там – добре ли си, не си ли добре, ще продължаваме ли, как са ти кръвните показатели и т. н. А да, да не говорим, че кръвните ми показатели през цялото време си бяха супер! Аз чувам от жените: „Паднаха ми тромбоцитите, отложиха ме с 10 дена“; „левкоцитите са ми ужасно зле“, „еритроцитите..“ – и аз треперих при всяко едно! Викам си – сега в крайна сметка – дали ще са ми добри резултатите, дали няма да са ми добри резултатите, а в крайна сметка – на мен не ми мръднаха резултатите. Да, по някое време – лекичко ти падат; като дойде време за следващата химиотерапия – те се качват пак и пак са си добре, в норма, всичко – бетон. И бяха много супер нещата!

Минаха 4 химиотерапии и отидох на преглед при хирурга ми, защото първоначално бяха планирани 4 химиотерапии. И отивайки на преглед при моя хирург, гледахме там на ултразвука при него. Той има доста добра техника, между другото, браво на него! И гледат ме и ми казват – ами, всъщност, на теб туморът ти е смален до 11 мм! И хирургът казва: “Аз не мога да повярвам какъв страхотен ефект имаш ти от химиотерапията!”. И аз си викам на акъла: Да, ама не е само химиотерапията! Но пред него, разбира се, трябваше все пак да потвърдя, че не приемам никакви допълнителни неща, които ми помагат.. Просто защото така бях инструктирана от всички: “Нищо няма да пиеш!”. И той каза: „Аз съм удивен, не мога да повярвам, че ти се случва такова нещо“. При всяка консултация, преди всяка химиотерапия, с моята лекарка към която съм прехвърлена, за да ме следи, тя също казваше: „Аз не мога да ги усетя нещата“.

И аз съм 100% уверена, че това е от гъбите!

След 1-ва химиотерапия, защото тя ми каза: „Ще се проверяваш сама, аз ще те проверявам веднъж на 20 дена, на колкото са ти химиотерапиите, но ти всеки ден пипай, гледай, просто си води един невидим дневник на това как се чувстваш! И всеки път, като ме питат как се чувствам: “Аз съм добре!” Учудващо за нея, учудващо за всички, учудващо е и за професорката, която всъщност е шеф на химиотерапията – “Аз съм добре”. „Как така нямаш никакви странични ефекти?“ Да, опада ми косата, но това се очаква, в крайна сметка, това не е най-големият проблем. И след тази 4-та консултация: от 58 мм – на 11 мм тумор! От другата страна почти нищо не се вижда! И ми казаха: „Знаеш ли какво, ще ти сложим още 2 химиотерапии, за да може съвсем да се смали туморът! За да може по време на операцията да не махаме цялата гърда, както беше планирано първоначално, а да махнем там някаква част от нея. Там, където само е лошото образувание.“

И аз си викам: “Ох, още 2 химиотерапии”.. Не че нещо, но все пак – не е приятно да си мислиш, че това нещо ти влиза в организма.. Абе, не е приятно! Общо взето – не е като това, дето са разправяли.. Кой беше там, Наполеон, който е поглъщал малко количество отрова, за да бъде резистентен към отровата!

А междувременно, по време на химиотерапията се запознах с едно момиченце, с което имаме общи познати в Африка. Мисля, че имаше някъде около 40 мм тумор и за 6 химиотерапии нейният тумор се беше смалил някъде наполовина. Аз й казах: “Абе жена, ние сме на еднаква възраст, туморът ни е със сходни (показатели)…” В смисъл, че е интрадуктален карцином. Нейният също беше такъв. В смисъл – горе-долу бяхме еднакви с нея. И й казвам: „Защо при теб е толкова малко, а при мен толкова много?“. И започнахме да се питаме какво правим. И общо взето, единствената разлика между мен и нея беше, че аз приемам гъби, а тя не приема гъби. Освен гъбите – и големите количества витамин С и лененото масло. Общо взето с нея точно до такъв извод стигнахме. Тя си загуби гърдата обаче, защото на нея й дойде време за операцията, нямаше време кога да започне да пие добавки..

На мен това ми беше интересното; някакси – сравнявайки се с другите хора, сякаш аз наистина бях много по-добре и много по-леко понесох от другите и химиотерапията, и страничните ефекти от нея. По време на вливанията бях: “Йее, давайте тук, ще гълтам, няма проблем” – попивам всичко! Но някакси имах това спокойствие, че съм по някакъв начин защитена! И тази жена, която (беше) в Ботсвана – анестезиоложката, тя ми го каза и аз на 100% й повярвах на нея. Последните 2 химиотерапии, честно казано, имах малко негативен резултат върху себе си, но то беше само болки в глезените, а те така или иначе са ми много слабо място. Но мисля, че аз просто психически не бях подготвена за тях и бях разочарована от факта, че ще имам още (химиотерапии). Не ми беше приятно, определено. По-скоро от психологическа гледна точка. Не мога да кажа, че на тялото ми имаше кой знае какъв негативен ефект –единствено – 2-3 часа след това ме боляха глезените. След това приключваше въпроса и нямаше проблем. И пак мисля, че благодарение на тези неща, които пиех допълнително, които “не трябва да пиеш” – защото лекарите така казват!

Едно време имаше една жена, от която чувах доста често, че традиционната медицина не е в болниците, а традиционната медицина е по поляните и по дърветата.. и по градинки и полянки и т. н. Тя – нетрадиционна медицина, наричаше тази, която е в болниците и при хората с престилките. И това също ми „седи“ в главата, защото в крайна сметка, едно време баба ми не е пила хапчета. А сега за всяко нещо – хайде, бутай и пий!

Ето, сега съм на лъчетерапия. Никакви негативни ефекти нямам от лъчетерапията за сега. Е, има някакво леко зачервяване веднага след облъчването, но нямам кой знае какви негативни резултати върху себе си. Не ми става лошо, не ми е гадно, а виждам толкова много жени.. Една казва: „Седи ми буца в гърлото, не мога да ям въобще“. Друга ми казва – понеже все пак е на гърдата облъчване, негативните ефекти от лъчетерапията са от гърдите нагоре; други казват: „Много ме боли гърдата, почервеняла съм“; слагат се компреси и т. н. Засега нямам такива ефекти върху себе си.

Намалихме с консултантката – лекарката, която е тук, дозата, след химиото. Малко я намалихме, защото по време на химиото приемаш максималната доза, за да може да си помогнеш доста. А сега пия малко по-малко – наполовина сме намалили дозата. И след това, като дойдат – защото ми назначиха още 3 химиотерапии – пак ще се върна на старата доза, за да може всичко да е ОК и да няма проблеми. Общо взето, това е цялата история.

На 4-тата химиотерапия туморът ми беше 11 мм. Когато дойде време за операцията, т.е. след 6-тата химия.. Аз го казвам „химия“ не заради друго, а защото тогава, след определен брой (химиотерапии) правиш преглед; не заради друго.. Та преди операцията размерът на тумора беше 6 мм. Т.е. ние „пътуваме“ от 58 мм надолу до 6 мм, което си е 10 пъти намаляване на тумора. И понеже и в 2-те гърди имах образувания – в едната гърда си беше туморно образувание с ракови клетки вътре. В дясната гърда имаше операция, при която беше премахнато образуванието. А в другата гърда имах образувание, което беше с атипични клетки вътре. Гърдата беше отворена и затворена, защото всичко се беше стопило вътре. Дефакто нямаше какво да се премахне. Така че и на 2-те гърди имам разрез – в едната махане, в другата – само отваряне и затваряне и толкова!

Когато ми направиха биопсия на тумора след операцията ми казаха, че няма разсейки. Вълшебните буквички – Т.. Т ми беше IВ; N ми беше 1, което означава, че от 7 извадени лимфни възела има в един-единствен лимфен възел ракови клетки. И М ми беше 0, което е показателят за метастази т. е. – тяхното твърдение е, че няма метастази по тялото. Но има… медицината знае, или – по дебелите книги пише, че туморът на рака на гърдата всъщност се разпространява в черен дроб, бял дроб и в кости. Това са най-честите ефекти, ако има и останала 1 клетка, тя може да се загнезди някъде там. Дефакто, следващите ми 3 химиотерапии са с такъв препарат, който е за “почистване” на кости, бял дроб и черен дроб. Това е повече като за „всеки случай“.

Това, което приемах, за да може все пак, конкретно да се каже – е „Имюн модулатор“- не „стимулатор“, а модулатор – това е много важно! Това е комбинация мисля, от почти всичките видове гъби, смес е.. 3 пъти по 3 (капсули) приемах, Мейтаке – 3 пъти по 1, Агарикус – 3 пъти по 1. Витамин С – 2 пъти (вътре има мерителна лъжичка, много удобно) – 2 пъти по 6 мерителни лъжички; също така – ленено масло и куркумин. Това беше, което приемах и благодарение на ей тези неща – 10 пъти по-мъничък тумор! Спасих си гърдите – все пак важно е да имаш и самочувствие, нали така!“

Свържи се с лекар

За подробна информация относно терапията с лекарствени гъби, моля попълнете следната форма за консултация с лекар, член на Обществото по лекарствени гъби България. Консултацията е безплатна.

ПРИЛАГАНЕТО НА ЕПИКРИЗА Е ОПЦИОНАЛНО!

Моля, потвърдете желанието си за предоставяне на информация!

Потвърждавам желанието си да предоставя информация, свързана с актуалното ми здравословно състояние, както и изричното си съгласие за обработването на съдържащите се в тази информация лични данни, които може да се отнасят до здравето в съответствиe с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR) и в съответствие с Правилата за защита на личните данни на потребителите на Уебсайта http://www.mikoterapia.bg посочени тук.

 

Описаните случаи не бива да се възприемат като препоръка за лечение или съвет за терапия. Обществото по лекарствени гъби България не препоръчва каквито и да е методи или терапии, представени в уебсайта. Смисълът на тези истории е да вдъхнат смелост на всеки в борбата за възвръщане на изгубеното здраве.

Видеослучаи на пациенти, приемали лекарствени гъби при:

Случаи на пациенти, приемали лекарствени гъби при:


Споделете с приятел