В състава на гъбите са представени балансирани от природата комплекси от различни биологично активни вещества. Едни от тях − гъбените полизахариди (лентинан, ланостан,ганодеран, ланофил, грифолан и др.) − имат мощни противотуморни свойства, които нямат аналог в растителния свят. Те стимулират Т-лимфоцитите, те пък − макрофагите и организмът започва да отделя веществото перфорин, един високомолекулен белтък с ензимна природа,който унищожава злокачествени клетки. Перфоринът създава отверстия във външната мембрана на туморните клетки („перфорира” ги), вследствие на което те губят течност и загиват. Обща характеристика Гъбите са богат източник на биологично-активни вещества. Това са уникални представители на живата природа. Вярно е, че те заемат междинно положение между растенията и животните, но метаболизмът им е по- близък до животните, отколкото до този на растенията и е насочен към усвояване на белтъчините, мазнините и преди всичко на въглехидратите. Благодарение на това, гъбите изработват целия комплекс метаболити за делението и усвояването на захарите, а също така и на голямо количество носители, без които е невъзможно пълното усвояване на глюкозата от клетките. Ето защо, много от лечебните гъби действат ефективно при диабета. Биологично най-активните съединения в Базидиалните гъби са: а) полизахариди– глюкани с бета-1, 3 и бета 1,6 гликозидни връзки-те определят имуномодулиращите и противотуморни свойства; Освен бета-глюкани има и бета-манани, цикло-фурани и алфа-варианти. б) тритерпени от типа на ланостана- потискат отделянето на хистамин от клетките-те определят противовъзпалителното действие; в)имуномодулиращи протеини (лектини), сходни по химична структура с имуноглобулините- те потискат автоимунните реакции и реакциите за отхвърлянето на трансплантанта; г) меланини. Най- известните полизахариди с противотуморно действие са: – Лентинан (бета-D-глюкан)- от гъбата Шиитаке (Lentinula edodes) – Грифолан- от гъбата Мейтаке (Grifola frondosa) – Ганодеран- от гъбата Рейши (Ganoderma lucidum) По последни данни, освен гореизброените гъби, много силни противоракови свойства имат също така и гъбите Агарикус Блазеи (Agaricus blasei Murill), Кордицепс (Cordiceps sinensis) и Веселка (Phallus impudicus). В съответствие с гореприведения състав и биологичната роля на всяка от съставките експериментално и клинично са потвърдени следните механизми на действие на Виталните гъби: – активират образуването на ендогенни интерферони и интерлевкини, което осигурява активирането на В и Т-лимфоцитите и нормализиране нивото на серумните имуноглобулини G, намаляват концентрацията до нормата на циркулиращите имунни комплекси; – с помощта на производни полизахариди активират образуването на перитонеални макрофаги на интерферона, интерлевкини I и VI и на фактора некроза на туморите, като последният възпрепятствува образуването на ракови клетки; – активизират синтеза на опиоидните пептиди в организма, които допринасят за нормалното самочувствие и работоспособността на човека; – активизират образуването на ц-АМФ (аденозин монофосфат) в мозъка, сърцето, черния дроб, стомаха и кръвта, което води до подобряване на микроциркулацията на кръвта и намаляване на зоните на тъканна атрофия; – възстановяват структурата и функцията на рецепторите на биологичните мембрани на клетките (за сметка на инозитолните фосфолипиди); – нормализират биосинтетичната активност на черния дроб и съответно нивото на ензимите в черния дроб (транс-аминазите АЛТ, АСТ, ГГТ, ЛДГ) при хепатит B и C; – инхибират образуването на ендогенния холестерол, което подпомага намаляването на хиперхолестеринемията 1,5- 2 пъти след приемането например на Шиитаке в течение на 1- 1,5 месеца; – стабилизират мозъчното кръвообращение за сметка на подобряване реологията на кръвта и подвключването на мрежа от капиляри, не участващи по-рано в кръвообращението, подобряват синаптичните връзки и с това взаимните връзки в мозъчната структура; – инхибират специфични рецептори в невроните, благодарение на което предотвратяват тяхната дегенерация при слединсултни състояния и така запазват личностните свойства на човека; – гъбените ензими осигуряват разтварянето на съединителната тъкан и подпомагат разнасянето на слединфарктни ръбци; – увеличават синтеза на албумина в кръвта; – активират фибринолизата за сметка на увеличеното образуване на плазмин в плазмата на кръвта и тъканта на бъбреците; – предотвратяват и допринасят за обратното развитие на катарактата; – цинка в гъбите активизира работата на почти 300 ензими в човешкия организъм; – активизират защитното образуване на слуз в стомаха и червата. Клинични ефекти от използването им Имуномодулиращите и противотуморните полизахариди са разнообразни по своята структура. В основата им са бета-глюканите. Тяхното противотуморно действие е свързано със способността им да активизират клетките на имунната система. Днес се смята, че D-глюкан се свързва с повърхностния слой на лимфоцита или със специфичен суроватъчен белтък, който активизира макрофаги, Т-клетки, NK-клетки и други ефекторни клетки. Това довежда до увеличаване произвеждането на антитела, интерлевкини (IL-1, IL-2) и интерферон (IFN). Това активизиране на клетките се съпровожда с повишено образуване на фактора некроз на туморите, на гама интерферона и на повишаване на фагоцитарната реакция на макрофагите. Следователно канцеростатичният ефект е резултат от активизирането на имунната система на хазяина. Имуномодулиращи са полизахарид KS-2 (противотуморно средство), гликопротеид LEM (противотуморно средство, използвано и при лечение на хепатит В), лигнинов комплекс (състоящ се от белтък, въглеводи и лигнин), ЕР 3 (ново имуноактивно съединение), тиопролин (натурален антиоксидант, премахващ канцерогенните биопродукти), витамин О3, лентемин (противовирусен белтък), лентинацин и деоксилентинацин (инхибиращ аглутинацията на тромбоцитите)- (T. Mizuno, 1995). Имуностимулиращия ефект на полизахарида Лентинан в изследвания ин витро и ин виво при хора и животни (Хоббс, 2000)
Действие |
при животни |
при хора |
||
In vitro | In vivo | In vitro | In vivo | |
Хуморални фактори 1. задържане на имуносупресивните фактори | – | ++ | – | ++ |
2. имунопротективни фактори, повишена продукция | – | ++ | – | – |
3. C-3 способност на делене | – | + | – | – |
4. производство на антитела | – | + | – | + |
5. производство на опсонин | – | – | – | + |
6. увеличаване фактора за стимулиране на колония | + | – | – | – |
7. производство на фактора, стимулиращ лимфоцитите (интерлевкин-1) | + | + | + | + |
8. задържане на освобождаването на простагландин | – | + | – | – |
9. производство на интерферон | – (?) | + | +/- | – |
10. фактор повишаване некроза на тумора | – | + | – | – |
11. допълнително производство на C3 | – | – | – | + |
Клетъчни фактори 1. активиране на полиморфонуклеарните левкоцити | – | + | + | + |
2. активиране на перитонеалните макрофаги | – | + | – | – |
3. активиране на NK-клетките | + | + | +/- ≈+ | ++ |
4. активиране на Т-хелперните клетки | – | + | + | ++ |
5. активиране на клетките Т-убийци | + | + | + | – |
6. спиране подтискането на действието на Т-клетките | – | + | – | – |
7. активиране на цитотоксичните макрофаги | – | + | – | + |
8. забавен тип реакция на свръхчувствителност | + | +≈++ | – | – |
9. митогенеза | – | – | +/- ≈ + | ++ |
Московският Научно Изследователски Институт по онкология в резултат от изучаването на противотуморната активност на гъбите, въвежда понятието противотуморен индекс и пролонгираност на действието. Противотуморен индекс (от 35 до 65) е способността на Т-лимфоцитите да стимулират образуването от организма на перфорин, който по същество е високо молекулен белтък и е активното вещество (ензим), който перфорира раковата клетка и води до нейната гибел. Пролонгираност на действието – това е способността да не се развива привикване за определен интервал от време. Тези два показателя са определени за всеки вид гъби. Обобщено може да се каже, че: – лечението с Витални гъби на онкологични заболявания се отнася към прогресивните и безопасни методи на имунотерапия. – имуномудолиращите свойства на лекарствените гъби заемат второ място по значимост след противотуморните. – злокачествените тумори с локализация в главния мозък са в числото на най-поддаващите се на въздействието на лекарствените гъби. Токсичните, в това число и канцерогенните вещества се свързват и изхвърлят от червата от несмилаемите полизахариди в гъбите (хитин, хетерополизахариди), които са от 10 до 50 % от сухата маса на плодните тела на гъбите. – Антивирусната и антимикробна активност на полизахаридите на гъбите е свързана с тяхната способност да активират защитните сили на организма. Лентинанът и шизофиланът са активни даже и при СПИН. Гъбените фитонциди имат и пряко вирусоцидно действие, освен вирусостатичното, което е за сметка на опосредстеното въздействие на имунитета. – Антиоксидантната активност е свързана с въздействието на гени, които кодират антиоксидантните ферменти в макрофагите. Освен това някои протеогликани сами са антиоксиданти и подпомагат извеждането на супероксидните радикали от организма. – Меланините– това е събирателно наименование на група високомолекулни черни и кафяви пигменти. Те се образуват при окислителна полимеризация на фенолите в живата клетка. Меланините са единствените природни полимери със силно развита система на полисъединяване. Нейна характерна особеност е специфичната реакционна способност, която е обусловена от действието на многочислени парамагнитни центрове. Това е най- силният антиоксидант, известен в природата. – Хепатопротективното действие се определя от способността на полизахаридите да свързват веществата токсични за клетките на черния дроб и да активират биосинтетичните процеси в тях. При опитите с животни се установява, че полизахаридите намаляват нивото на трансаминазите и колагена в черния дроб. – Антидиабетична и хипогликемична активност на полизахаридите в Шиитаке е открита при опитите. Лентинанът предизвиква ускорение на метаболизма на глюкозата и намалява концентрацията на захар в урината. – Противовъзпалителната активност на полизахаридите се осъществява чрез потискане пропускаемостта на съдовете и активността на медиаторите на възпалителния процес. – Хипохолестеринемичното действие се проявява в намаляване на нивото на холестерина в плазмата и черния дроб на опитните животни. – Ранозаздравяващото действие е установено при полиаминозахаридите на гъбите- хитина и хитозана, които подпомагат растежа на фибробластитите и представляват особен матрикс способен да ги задържа, което води до активно отлагане на колаген и гранулация на тъканта. Гъбните стерини- най- типичен техен представител е ергостеронът, който е предшественик на витамин D2. – Тетрациклични тритерпени са открити при много видове диворастящи гъби. Те са цитотоксични и переспективни за създаване на противотуморни препарати. Освен това те притежават противовъзпалително, хепатопротекторно, хиполипидемично действие и намаляват агрегацията на тромбоцитите.