Лекарствените гъби и помощта, която могат да окажат при вирусни инфекции

Д-р Галина Димова, Председател на Общество по лекарствените гъби България www.mikoterapia.bg, тел.: 0878 79 03 37

Според Световната здравна организация (СЗО) и американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ), случаите на тежки заболявания от грип в световен мащаб са между три и пет милиона годишно, а смъртните случаи са между 291 000 до 646 000. Стойностите варират значително през всяка следваща година.

„Но как убива грипът? Краткият и болезнен отговор е, че в повечето случаи тялото само унищожава себе си, опитвайки се да се излекува“, подчертава Ферис Джейбр (Ferris Jabr) в онлайн журнала „Scientific American“. “Смъртта вследствие на грип не е като смърт от куршум”, отбелязва Амеш Адалия (Amesh Adalja), лекар, специалист по инфекциозни заболявания от Университета Джонс Хопкинс, Мериленд, САЩ. “Присъствието на самия вирус не е това, което ни убива. Инфекциозното заболяване има сложно взаимодействие със самия заразен организъм”.

Вирусите представляват вътреклетъчни паразити, което обуславя редица особености в защитните реакции на организма, насочени против двете основни форми на тяхното съществуване – извънклетъчна и вътреклетъчна. При първоначалното проникване на вируса в организма се включват цитотоксичните Т-клетки и интерфероните. Друга особеност е, че те имат слабо антигенно въздействие върху В-лимфоцитите. Попаднали веднъж в организма, вирусите превръщат инфектираните клетки във „фабрики“ за възпроизвеждане. Вследствие на размножаването им започват да се проявяват симптомите на грип – кашлица, висока температура, втрисане.

Вирусите са значително устойчиви към проперидин, комплемент и лизозим. В противовирусния имунитет основно място заемат реакциите на организма, насочени към потискане на репликацията, а не към разрушаване на вирусните частици в заразените клетки. Блокирането на началните етапи от репликацията на вирусите (адсорбция и проникване) се осъществява от специфични антитела, кофакторни термолабилни инхибитори. Ако вирусът проникне в цитоплазмата и извърши депротеинизация, клетката продуцира интерферон, потискащ продукцията на вирусното потомство.

Вирусните инфекции отключват широк спектър от защитни реакции в организма. Основната роля на вроденият имунитет е да блокира или потисне първоначалната инфекция, да защити клетките или да елиминира вирусно-инфектираните клетки. Вроденият имунитет се състои от множество клетъчни компоненти и специфични протеини. Най-добре проучените антивирусни протеини са интерферони-α/β (IFN-α/β). Известни са три типа интерферони – α, β и ϒ. „IFN-α/β“ се синтезират в инфектираната клетка, секретират се вън от нея и се свързват със специфични рецептори на съседните незаразени клетки, където осъществяват своето противовирусно действие. Те блокират процесите на вътреклетъчна репликация на вирусите и оказват своето противовирусно действие на ниво клетка в най-ранна фаза на инфекцията.

Хуморалният имунитет играе важна роля в противовирусната защита и нивото на антитела в кръвта и обикновено е надежден показател за устойчивостта на организма към вирусни инфекции. Защитната роля на антителата при противовирусния имунитет се състои в това, че те взаимодействат с вирусните рецептори, изключвайки възможността за абсорбция на вирусите и по този начин неутрализират тяхната активност, като правят невъзможно проникването на вируса в клетката. Освен това изпълняват важна роля при освобождаването на организма от него.

Водеща роля в клетъчно-медиирания имунитет имат цитотоксичните Т-лимфоцити, секретиращи лимфокини, включително „IFN-ϒ“, които въвличат активираните макрофаги и клетки „естествени убийци“. „IFN-ϒ“ спомага за формиране на резистентност на клетките спрямо освободените вирусни частици.

Всъщност първите клетки на имунната система, които се сблъскват с грипния вирус, обикновено са макрофагите. Те представляват големи бели кръвни клетки, които циркулират в тялото и следят за „външни нарушители“. Те поглъщат вирусите, след което преместват антигените на вируса на повърхността.

Струпването на вирусни частици предизвиква силен имунен отговор, който изпраща „армия“ от бели кръвни клетки, антитела и молекулярни медиатори, които да се елиминират заплахата. Т-клетките атакуват и унищожават тъканта, „приютила“ вируса, особено в дихателните пътища и белите дробове, които най-често са засегнати. При повечето здрави възрастни този процес работи и те се възстановяват в рамките на дни или седмици. Но понякога реакцията на имунната система е твърде силна и тя унищожава толкова много тъкан в белите дробове, че те вече не могат да осигурят достатъчно кислород в кръвта, което води до хипоксия и смърт.

При други случаи не самият грипен вирус предизвиква мощния и потенциално смъртоносен имунен отговор, а по-скоро вторичната инфекция, която се възползва от изтощената имунна система. Обикновено белите дробове се инфектират от бактерии от вида Streptococcus или Staphylococcus. Бактериалната инфекция в респираторния тракт може потенциално да се разпространи в други части на тялото и кръвта, което води до септичен шок – опасен за живота и обхващащ целия организъм агресивен възпалителен отговор, който уврежда множество органи.

Въз основа на изследвания при аутопсии, Катлийн Съливан (Kathleen Sullivan), главен завеждащ лекар в отдела по алергология и имунология в Детската болница във Филаделфия, САЩ, казва, че при около една трета от хората, които умират от грипни усложнения, вирусът претоварва имунната система; друга трета от тях умират от имунния отговор към вторични бактериални инфекции, обикновено в белите дробове; а останалата част загиват поради увреждане на един или повече органи.

Според академик Гълъбов, борбата с новата вирусна инфекция през 2020г, която предизвика световна пандемия и която е причинена от „COVID-19“ трябва да се води в 3 насоки:

1. Противовирусни препарати;
2. Антиоксиданти;
3. Противовъзпалителни и симптоматични средства.

Както винаги при извънредни обстоятелства, всеки от нас трябва да поеме отговорност не само към собственото си здраве, но и към това на обществото. Необходимите хигиенни навици са задължителни, добре известни и обществено достъпни.

Природата е в състояние да ни предложи алтернативни методи за борба с инфекциите – естествени антиоксиданти, противовъзпалителните и имуномодулиращите природни средства. На помощ идват билките, лечебните гъби, правилния хранителен режим и диета.

Лечебните (лекарствените) гъби оказват многостранно действие върху човешкото здраве. Те съдържат – хетерополизахариди (бета-глюкани, бета-манани, циклофурани), терпеноиди, лектини, хранителни влакнини, аминокиселини, витамини, минерали, микроелементи.

Всички знаем, че най-добрата борба с вирусите е профилактиката, а превантивните мерки се свеждат най-вече до стабилизиране и модулация на имунната система.

Имунната система е съвкупност от органи (костен мозък, тимус, лимфни възли и съдове, мукозно-асоциирана лимфоидна тъкан), тъкани и клетки, изграждащи динамична физиологична система. Нейна основна функция е да разпознава и неутрализира, проникналите от външната среда, “чужди” за организма агенти.

Заразената клетка, в която току-що e инциирана вирусната репликация, е неразличима от съседните здрави клетки и следователно не се отчита като „заплаха“ от лимфоцитите. Всъщност докато няма сигнал за „унищожение“, не се задейства имунния отговор и съответно вирусът може да се размножава активно. Разбира се, при наличието на множество вирусни частици, се осъществява сигнал към лимфоцитите за наличието на множество „чужди“ агенти и в този момент инфектираните клетки биват унищожени заедно с всички вирусни частици в тях. Затова сега се разработват нови направления в лечението на вирусните заболявания, като те са подкрепени от прием на традиционни природни продукти, измежду които с най-голяма тежест са екстрактите от лечебни гъби.

В последната версия на схемата за лечение и диагностика на COVІD-19 на Държавната академия по здравеопазване в Китай бе включена специална глава за Традиционната китайска медицина. Центърът за контрол на коронавируса в гр. Ухан нареди да се прилага интегрирано лечение с двете медицини: антивирусно и антиинфекциозно лечение, съвместно с методите на традиционната китайска медицина, особено при пациентите, чието състояние не е критично.

До момента над 2220 медици от болниците по традиционна китайска медицина в Китай са били изпратени в провинция Хубей, за да помагат на своите колеги в битката с новия вирус.

При пациенти с леки симптоми след лечението с традиционна китайска медицина се наблюдава подобрение, а при критичните случаи тя подобрява състоянието на белите дробове, помага за по-доброто насищане на кръвта с кислород и ограничава употребата на антибиотици.

На някои от изписаните вече пациенти се препоръчва приема на билки и др. в продължение на една година, тъй като традиционната китайска медицина се фокусира върху подобряване на физическото състояние и имунитета на пациентите дори след прекарано заболяване.

Откритите в лекарствените гъби вещества имат необичайни свойства и механизми на действие. Например, в спорите на гъбата Шиитаке (Shiitake/ Lentinula edodes) са открити така наречените „вирусоподобни частици“. По структура те са подобни на вирусите и следователно, когато навлязат в човешкото тяло, тези частици предизвикват имунен отговор – цялата система на антивирусен имунитет се активира. Макрофагите повишават абсорбиращите си свойства, а Т-лимфоцитите засилват синтеза на перфоринови вещества, които унищожават клетките, заразени с вируси. Трябва да се отбележи, че понякога „вирусоподобните частици“ на Шиитаке (Shiitake/ Lentinula edodes) са достатъчни, за да възстановят имунната функция на организма и да „погаси“ текущия процес на инфекция.

Приемът на екстракт от друга лекарствена гъба – Кориолус/ Пуешка опашка (Coriolus versicolor) пък активира „естествените клетки убийци“ /NK-клетки/, които имат изразено действие, насочено към заразените с вируси клетки.

Друг механизъм за потискане на вирусни инфекции от лекарствените гъби е действието на полизахаридите на някои гъби, например: Шиитаке (Shiitake/ Lentinula edodes), Мейтаке (Grifola frondosa), Кордицепс (Cordyceps sinensis), Кориолус (Coriolus versicolor).

Полизахаридите на различните гъби действат по различен начин. Някои активират клетъчния имунитет: макрофаги, цитотоксични Т-лимфоцити и клетки естествени убийци. Други полизахариди активират т.нар хуморален имунитет – В-лимфоцитите се активират като синтезират антитела – протеинови вещества, които се прикрепят към заразени клетки и така привличат макрофаги и клетки „убийци“. Засилен е и синтезът на интерферон-β, който инхибира развитието и възпроизвеждането на вируси в клетката.

Вирусоподобните частици и полизахаридите не са единствените активни фракции, влизащи в състава на лечебните гъби. Водоразтворимите лигнани също имат антивирусни и имуномодулиращи свойства.

Проведените изследвания показват различните етапи от развитието на вирусните инфекции, върху които действат лечебните гъби и техният механизъм на въздействие.

Например гъбата Шиитаке показва няколко антивирусни въздействия:

1. Чрез сферични „S-вирусоподобни частици“ ^[1], които е най-добре да бъдат прилагани преди вирусното заразяване или превантивно в периоди през годината, в които се очаква грип. Тези частици се намират както в мицела, така и в плодното тяло на Шиитаке (Shiitake/ Lentinula edodes). Фракцията „ds-RNA“, извлечена от спорите на Lentinula edodes (Шийтаке), е силно активна като индуктор на интерфероните (IF).
2. Цикъла на вирусна репликация включва няколко етапа ^[2] – абсорбция и проникване на вирусите, покритие, синтез на ДНК, синтез на вирусни протеини, сглобяване и пъпкуване на частиците. Екстрактът, получен от Шиитаке (Shiitake/ Lentinula edodes), „JLS-S001“, блокира репликацията на вирусите в късния етап от техния цикъл на развитие. В същото изследване се посочва, че „JLS-S001“ инхибира в значителна степен клетъчното сливане (клетъчното сливане е един от начините, чрез които вирусът може да се разпространи от клетка в клетка) и образуването на „гигантски“ клетки. Следователно действието на „JLS-S001“ е подобно на това на човешкия интерферон.
3. Въздействието на водните и спиртните (етанол) екстракти и полизахарида „LeP“ от Шиитаке (Shiitake/ Lentinula edodes) са били обект и на друго изследване ^[2]. Резултатите от него показват, че водният екстракт и полизахаридът / бета-глюканът „LeP“ са по-ефективни като се приложат в момента на заразяването, а спиртният екстракт е по-ефективен в първия и втория час от инфектирането. Водният и спиртният екстракт и полизахаридът „LeP“ действат върху първоначалните процеси на вирусната репликация, но нямат отношение към абсорбцията на вирусите върху клетките на гостоприемника. Антивирусната активност на екстракта изглежда се дължи най-вече на наличието на полизахариди / бета-глюкани. Анйонната характеристика на молекулите може да попречи на ранните стадии на вирусната репликация, а сулфатните полизахариди демонстрират по-висока антивирусна активност върху капсулирана вирусна частица.

Друга гъба, която оказва антивирусно действие, доказано от множество изследвания е Кордицепс/ Гъба гъсеница (Cordyceps sinensis). Антивирусните свойства на екстракта от Кордицепс (Cordyceps sinensis) срещу грипната инфекция най-вероятно са свързани с повишаването на нивата на „IL-12“ (интерлевкин-12) и „естествени клетки убийци“ ^[3]. При експеримент с мишки, които са приемали екстракт от Кордицепс (Cordyceps sinensis) 7 дни преди заразяване с вирус тип „А-H1N1“, като и на 4-тия и 11-тия ден след инфекцията, се проследяват нивата на цитокините и телесното тегло на мишките (като маркер за добра преживяемост). Установено е значително повишаване на „IL-12“, чиято експресия корелира с повишаване на нивата на „NK“ клетките и по-ниски нива на „TNF-α“ (тумор некротизиращ фактор – провъзпалителен цитокин, който обикновено се открива в ранните етапи на възпалението). Известно е обаче, че „TNF-α“ причинява значително тъканно увреждане по време на тежко хронично възпаление, например в белия дроб.

В друго проучване се наблюдава повишаване на имунната активност чрез пролиферация на „IFN-γ“ и „IL-4“, под въздействие на полизахариди от гъбата Кордицепс (Cordyceps sinensis). От цялото изследване е видно, че приемът на екстракт от Кордицепс има балансиращ ефект върху имунната система в зависимост от това в кой стадий от инфектирането се прилага.

Кордицептинът (полизахарид, съдържащ се в екстракта от лекарствената гъба Кордицепс) във високи дози инхибира селективно репликацията на грипния вирус, като преждевременно прекратява синтеза на РНК (рибонуклеинова киселина) ^[4]. Освен това кордицептинът повишава стабилността (целостта) на клетъчната мембрана, чрез увеличаване производството на мембранните протеини, като от друга страна не оказва влияние върху клетъчния цикъл.

Способността на вируса да бъде високо адаптивен към различни влияния на околната среда до голяма степен зависи от дължината на неговия геном. За един вирус размерът на генома е неговата “интелигентност” и колкото по-голям е той, толкова повече възможности има вирусът да реагира на различни фактори. Вирусите разработват различни стратегии за оцеляване и колкото повече гени имат, толкова по-малко са уязвими.

Вирусите с малък геном, като правило, се защитават с помощта на силна обвивка, благодарение на която те могат да оцелеят във външната среда. Вирусите, които са „по-умни“, тоест с по-дълъг геном, „преговарят“ с гостоприемника или търсят други гостоприемници, причиняват хронични заболявания, мутират (като грипните вируси) или увеличават своята вирулентност (като например вируса на морбили).

Коронавирусът има най-голям геном. Следователно той е най-коварният вирус от своя вирусен клас. С други думи, той е изключително опасен и се лекува трудно.

В наши дни препаратите от плодните тела на базидиомицетните гъби успешно завладяват фармацевтичните пазари в Европа и САЩ, а в Япония, която някога е била засегната от ядрени бомбардировки, такива препарати представляват до 30% от огромния пазар на онкостатиците и имунокоректорите. Активните изследвания на биологичните съединения на гъбите, широко използвани в Традиционната китайска медицина, продължават да се извършват в научните лаборатории в много страни по света. Доказано от десетилетия е, че гъбите са биоустойчив източник на полизахариди с противотуморни и имуномодулиращи свойства.

След установяване на антитуморната активност на полизахаридите и другите съединения от висши гъби, в литературата започва да се появява информация за антивирусната активност на същите водни екстракт от плодно тяло на гъбите. По този начин се оказа, че добре познатият полизахарид лентинан, влизащ в състава на Шиитаке (Shiitake/ Lentinula edodes), който се прилага като противотуморно средство, показва антивирусна активност срещу редица вируси, включително енцефалитен вирус, вируса на грип тип А и дори срещу човешкия имунодефицитен вирус (HIV). Същото се отнася и за гъбите Кориолус и Кордицепс.

Смята се, че противовирусният ефект на съединенията, извлечени от лекарствените гъби, е свързан с тяхната неспецифична реакция със свободните вирусни частици. С други думи, тези вещества взаимодействат с клетъчните мембрани, конкурират се с вирионите за рецепторите върху тяхната повърхност, с помощта на които те се прикрепват и проникват в клетката гостоприемник. Превенцията чрез прием на висококачествени екстракти от лекарствени гъби или – предварителното третиране на организма чрез прием на гъбени полизахариди блокира клетъчните рецептори, предотвратявайки инфекцията. При третиране на инфектирани клетъчни култури с биоактивни вещества на гъбите се наблюдава невъзможност на вирусното потомство да напусне заразените клетки, което може да спре развитието на вирусната инфекция. Ето защо висококачествените препарати от лекарствените гъби могат да се използват като едно добро превантивно средство в условията на усложнена епидемиологична обстановка.

Източници:

1. Takehara M, Kuida K, Mori K. Arch Virol. Antiviral activity of virus-like particles from Lentinus edodes (Shiitake). Brief report. 1979;59(3):269-74.
2. Sarkar, S., Koga, J., Whitley, R. J., & Chatterjee, S. (1993). Antiviral effect of the extract of culture medium of Lentinus edodes mycelia on the replication of herpes simplex virus type 1. Antiviral Research, 20(4), 293–303. doi:10.1016/0166-3542(93)90073-r
3. Lee, H. H., Park, H., Sung, G.-H., Lee, K., Lee, T., Lee, I., … Cho, H. (2014). Anti-influenza effect of Cordyceps militaris through immunomodulation in a DBA/2 mouse model. Journal of Microbiology, 52(8), 696–701. doi:10.1007/s12275-014-4300-0
4. Ryu E, Son M, Lee M, et al. Cordycepin is a novel chemical suppressor of Epstein-Barr virus replication. Oncoscience. 2014;1(12):866–881. Published 2014 Dec 18. doi:10.18632/oncoscience.110
5. Matijašević D, Pantić M, Rašković B, et al. The antibacterial activity of Coriolus versicolor methanol extract and its effect on ultrastructural changes of Staphylococcus aureus and Salmonella enteritidis.Frontiers Microbiol. 2016;7:1226.27540376
6. Shi SH, Yang WT, Huang KY, et al. Beta-glucans from Coriolus versicolor protect mice against S. typhimurium challenge by activation of macrophages. Intl J Biol Macromol. 2016;86:352-361.26802244
7. Ohmura Y, Matsunaga K, Motokawa I, Sakurai K, Ando T. Protective effects of a protein-bound polysaccharide, PSK, on Candida albicans infection in mice via tumor necrosis factor-alpha induction. Int Immunopharmacol. 2001;1(9-10):1797-1811.11562071
8. Chu KKW, Ho SSS, Chow AHL. Coriolus versicolor: a medicinal mushroom with promising immunotherapeutic values. J Clin Pharmacol. 2002;42(9):976–84. https://accp1.onlinelibrary.wiley.com/doi/pdf/10.1177/009127000204200904
9. Collins RA, Ng TB. Polysaccharopeptide from Coriolus versicolor has potential for use against human immunodeficiency virus type 1 infection. Life Sci. 1997;60(25):PL383-PL387.9194694
10. Krupodorova T, Rybalko S, Barshteyn V. Antiviral activity of Basidiomycete mycelia against influenza type A (serotype H1N1) and herpes simplex virus type 2 in cell culture. Virol Sin. 2014;29(5):284-290.25358999
11. The mycelium of the Trametes versicolor (Turkey tail) mushroom and its fermented substrate each show potent and complementary immune activating properties in vitro. Kathleen F. Benson, Paul Stamets, Renee Davis, Regan Nally, Alex Taylor, Sonya Slater & Gitte S. Jensen ; BMC Complementary and Alternative Medicine volume 19, Article number: 342 (2019); https://bmccomplementmedtherapies.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12906-019-2681-7
12. “Наука из первъйх рук” – https://scfh.ru/
13. https://www.24chasa.bg/novini/article/8203862