Автор: д-р Галина Димова, Председател на Общество по лекарствените гъби България

Модерната наука все още не е в състояние да определи точните причини за развитие на рак във всеки конкретен случай. Затова и причинителите на най-честите онкологични заболявания остават не напълно изяснени. Все пак са известни редица рискови фактори за развитието на това патологично състояние. Обширните наблюдения осигуриха на учените огромен обем данни по отношение на различните рискови фактори и рака. Тясно свързани с рака рискови фактори са: вродените генетични дефекти, възрастта, излагането на канцерогенни субстанции, инфекциите с онкогенни вируси, хроничното възпаление, хормоналните нарушения, имуносупресията, йонизиращата радиация (включително слънчевата), нездравословната диета и консумацията на алкохол.

Обикновено специалистите наблягат на т.нар. „трио” фактори за възникване на рака, които имат индивидуално или комбинирано действие – вродени генни дефекти, излагане на вредни фактори на околната среда и инфекции с онкогенни патогени. Вероятен четвърти кандидат е „клетъчното сливане”, което в момента се изследва интензивно. Скорошно проучване показа, че клетъчното сливане може да даде началото на злокачественото заболяване и да води туморната прогресия, нарушавайки хромозомната стабилност чрез увреждане на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Това води до клетъчна трансформация и създава фенотипни отклонения. Все още не е ясно каква е вероятността клетъчното сливане между нормални клетки да доведе до патологични последствия.

Понастоящем учените не са успели все още да разработят специфични лекарства за превенция на рака. Раковите клетки произлизат от нормални клетки, които губят контрол над процесите си на растеж и се трансформират в злокачествени. Възможно е да се разработят лекарствени средства, които не увреждат здравите човешки клетки, а предотвратяват карциногенезата, като забавят растежа единствено на раковите клетки.

Един от най-големите недостатъци на конвенционалното противотуморно лечение, особено на лъче- и химиотерапията, са силните вреди, които нанасят на здравите тъкани и това, че отслабват естествените имунни сили на пациента. Също така, повечето противотуморни лекарства, предлагани на пазара, не са таргетно-специфични и причиняват редица странични ефекти и усложнения по време на лечението. Всички тези обстоятелства подчертават необходимостта от разработване на нови, по-ефективни лекарствени средства с по-ниска токсичност.

Петте най-чести локализации на тумори при мъжете за 2012 г. са били белия дроб (16.7%), простатата (15.0%), дебелото черво (10%), стомаха (8.5%) и черния дроб (7.5%). Докато при жените са млечната жлеза (25.2%), дебелото черво (9.2%), белия дроб (8.7%), маточната шийка (7.9%) и стомаха (4.8%). От четирите най-често срещани незаразни заболявания, а именно сърдечно-съдови, диабет, респираторни и злокачествени, най-висока е честотата на злокачествените.

В последно време вниманието е насочено към разработването на имунна терапия, която да установи и елиминира раковите клетки, както и към вещества, като имуноусилватели, имуноинициатори и BRM (модификатор на биологичния отговор). Тези вещества предотвратяват канцерогенезата и предизвикват забавяне на процеса.

Човешката имунна система представлява мрежа от структурни единици на различни нива (молекули, клетки, тъкани и органи) и различни биохимични процеси и взаимодействия. Тази система поддържа целостта и нормалните функции на организма, който постоянно е изложен на редица рискови фактори на околната среда. Имунната система еволюира в борбата със заплахите, произлизащи от заобикалящата ни среда, като отровни субстанции, патогенни, вируси, бактерии и паразити. Също така, тя е състояние да разпознае и неутрализира и вътрешните заплахи, като самите ракови клетки. Реакцията на имунната система, предизвикана от специфична провокация, води до имунен отговор. Цялото разнообразие от имунни отговори може да бъде сведено до 2 основни групи реакции, представляващи вродения и адаптивния имунитет.

Несъмнено имунотерапията е едно от най-големите постижения в лечението на рак през последните години. При този метод клетките на имунната система на пациента се използват за борба със злокачествените клетки. Имунотерапията оказва положителен ефект при много от често срещаните ракови заболявания.

Допреди няколко години се смяташе, че имунотерапията трябва да бъде индивидуална при всеки пациент. Учените обаче откриха, че всеки вид рак преодолява влиянието на имунната система на организма, използвайки един и същ механизъм. Тялото произвежда протеин, наречен „PD1“, който предпазва организма от действието на собствената му имунна система. Раковите клетки използват същия протеин, за да се предпазят от имунния отговор. Това откритие е пробив за медицината и води до разработката на лекарства, които блокират производството на „PD1“ протеина.

Смятани за най-големият пробив през последните години, имуноонкологичните терапии активират имунната система на пациента по такъв начин, че тя сама да разпознае и унищожи туморните клетки, които обикновено потискат тази реакция. Иначе казано, кръвните клетки, чиято функция е да атакуват тумора, са „парализирани“. Имуноонкологичната терапия неутрализира тази “парализа”, като помага на тези клетки да атакуват тумора. Ако доскоро науката търсеше уязвимите места на туморната клетка и средата около нея, днес тя е сменила посоката. Най-новите методи целят да премахнат причините, които възпрепятстват функциите на Т-клетките на имунната система, които включват разпознаване на тумора и унищожаване на раковите клетки. Имунологичните подходи в онкологичните терапии работят посредством точно този механизъм на действие. Тези терапии са насочени към имунната система на тялото, а не към самия тумор, като позволяват на имунната система да разпознава и атакува туморните клетки.

Учените откриха, че имунната система е силно ефективна в разпознаването на някои мутации (промени в генетиката на клетките), но може да пренебрегне други. За първи път това се наблюдава при рак на дебелото черво, при който 10-15% от пациентите носят „MMR“ гена или неговите генни аномалии. При тези пациенти имунотерапията оказва силен положителен ефект. Освен това, при повечето мутации единствено имунната система има силата да унищожи рака. Американската администрация за контрол на храните и лекарствата (FDA) одобри прилагането на имунотерапия при всеки рак с висока генетична предразположеност към мутации, без значение дали е рак на дебело черво, панкреаса, стомаха или на белия дроб. Това е много важно развитие в лечението на онкологични заболявания в световен план.

Имунотерапията е подходяща за пациенти, при които заболяването не се повлиява от приложеното конвенционално лечение. Също така, тази терапия е ефективна при онкоболни, чието заболяване не дава ясни индикации за конкретно лечение (редки видове тумори) или такива, при които конвенционалните методи нямат ясен лечебен ефект, като пациенти с метастатичен рак на маточната шийка.

Най-добрият аспект на имунотерапията е, че ако пациентът се повлияе от нея, лечението може да бъде прекратено. Ефектът върху стимулираната имунна система е траен, тъй като това лечение действа като укрепва нейните функции, а не чрез директно убиване на рака. Точно както при ваксините срещу полиомиелит или малария – веднъж ваксиниран, човек не може да се разболее повторно, защото имунната система разпознава чуждата клетка и оказва незабавна намеса. По същия начин, когато нашето тяло разпознава раковите клетки с помощта на имунотерапията, регресията на тумора е по-дълготрайна от тази при химиотерапията. В някои случаи ракът не е напълно унищожен, но въпреки това не е необходимо да се провежда друго лечение на пациента.

Научните изследвания и практиката показват, че химиотерапията и имунотерапията са по-успешни, когато се комбинират. Това е така, защото новите антигени (неоантигени), образувани в тъканта вследствие на химиотерапия, увеличават ефекта на имунотерапията.

И така, какво е имунотерапия и кои са нейните специфики?

Имунотерапията, наричана още биологична терапия, е вид противотуморен метод на лечение, който активира естествените защити на човешкото тяло. Това се осъществява чрез използване на субстанции, произведени в организма на пациента или в лабораторни условия, с цел подобряване и възстановяване на естествената функция на имунната система.

Имунотерапията може да действа като:

  • Спре или забави растежа на раковите клетки;
  • Предотврати разпространението на раковите клетки в други части на тялото;
  • Подпомага имунната система в унищожаването на туморните клетки.

Съществуват различни типове на имунотерапия, включващи:

  • Моноклонални антитела;
  • Неспецифична имунотерапия;
  • Терапия чрез онколитични вируси;
  • Т-клетъчна терапия;
  • Ваксини.

Неспецифична имунотерапия

Неспецифичната имунотерапия подпомага имунната система в унищожаването на раковите клетки. Повечето неспецифични имунни агенти се прилагат веднага след или по време на химио- или лъчетерапия. Някои агенти могат да се прилагат и самостоятелно като основно противораково лечение.

Два са основните типа на неспецифично имунно лечение:

  1. С интерферони – Чрез интерфероните може да се повлияе туморния растеж. Най-често употребяваният интерферон е лабораторно създаденият „интерферон-алфа“ (IFN-alpha). Използва се при адювантно лечение на меланом. Странични ефекти от приложението му могат да бъдат симптоми, подобни на грипна инфекция, обриви по кожата, изтъняване на косъма.
  2. С интерлевкини – Чрез действието на интерлевкините имунната система произвежда клетки, които унищожават раковите. Синтезираният интерлевкин-2 (IL-2) се използва в лечението на бъбречен и кожен карцином, включително в терапията срещу злокачествения меланом. Чести нежелани реакции при употребата му са хипотония и повишаването на телесната маса. Възможни са и грипоподобни симптоми.

В някои случаи имунотерапията действа като стимулира имунната система да реагира и да атакува здрави клетки в организма, което води до развитието на странични реакции. Различните типове имунотерапия водят до различни странични ефекти. Това зависи предимно от вида на терапията, общото здраве на пациента и локализацията на тумора.

Страничните ефекти могат да бъдат леки, тежки и живото застрашаващи. В зависимост от силата и честотата на тези реакции, лекуващият лекар може да преустанови временно лечението с имунни агенти или да предпише приема на кортикостероиди (или и двете). В случай, че симптомите и общото състояние на пациента се влоши, лекарят може да преустанови приложената имунотерапия.

Чести нежелани ефекти са:

  • Кожни реакции – Най-честите прояви на имунотерапията са кожен еритем (зачервяване), образуване на везикули (мехури) и сухота. Възможно е кожата да стане по-чувствителна на светлина, а болезнените възпаления около ноктите могат да затруднят ежедневните дейности на пациентите.
  • Симптоми, наподобяващи грипна инфекция – Възможни нежелани ефекти от терапията могат да включват умора, втрисане, фебрилитет, обща слабост, гадене, тежест в корема, повръщане, главоболие, хипер- или хипотония.
  • Други възможни нежелани ефекти са: мускулна слабост, задух, отоци по крайниците, главоболие, повишаване на телесното тегло (в следствие задръжка на течности), диария, кашлица, хормонален дисбаланс.

Тежки и живото застрашаващи нежелани ефекти са:

  • Пневмонит – проявяващ се с кашлица, задух, болка в областта на гръдния кош;
  • Хепатит – иктер (жълтеница), гадене и повръщане, тежест в дясно подребирие, потъмняване на урината, кървене, липса на апетит;
  • Колит – изразява се чрез диария, засилена перисталтика, тежест в корема, кръв в изпражненията;
  • Заболявания на ендокринната система – тиреоидит, хипофизит, панкреатит, заболявания на адреналните жлези – главоболие, тежка обща отпадналост, загуба на тегло или покачване на тегло, замайвания, косопад, запек, промяна в гласа, често уриниране.

Противотуморният имунологичен цикъл описва естествения процес, при който имунната система защитава организма от рак. Когато функционира оптимално, цикълът се самоподдържа. Всяко следващо завъртане на цикъла може да разшири и задълбочи имунния отговор.

Източник: rochemd.bg

Източник: rochemd.bg

СТЪПКИ 1-3: Иницииране и разпространение на противотуморния имунитет

  • Онкогенезата води до експресията на неоантигени, които могат да бъдат уловени от дендритни клетки;
  • Дендритните клетки представят антигените на Т-клетките, което води до активация на цитотоксични Т-клетки, които атакуват туморните клетки.

Първият сигнал, който задейства противотуморния имунологичен цикъл, се обуславя от самото естество на онкогенезата и формирането на специфични за тумора неоантигени – мутирали или свръх-експресирани протеини, които се отделят от раковите клетки (стъпка 1). Имунната система разпознава тези антигени и използва антиген-презентиращи клетки (АПК), за да ги предостави за разпознаване и активира Т-лимфоцитите в лимфните възли (стъпки 2 и 3). Процесът на активация или „прайминг“ на Т-лимфоцитите се обуславя от наличието на няколко фактора: 1) свързване с антигена посредством Т-клетъчен рецептор (TCR); 2) ко-стимулиращ сигнал (B7:CD28); 3) цитокини. Тази активация се контролира от имунната система и позволява фина настройка на имунния отговор: свръхактивацията би довела до автоимунна реакция, и обратното – недостатъчната активация би ускорила развитието на рака.

СТЪПКИ 4-5: Достигане до тумора

  • Активираните Т-клетки се придвижват към тумора и се инфилтрират в туморната микросреда. Веднъж активирани, Т-лимфоцитите напускат лимфните възли, попадат в кръвния поток, мигрират през ендотела и достигат до туморното образувание.

СТЪПКИ 6-7: Разпознаване на раковите клетки и иницииране на цитотоксичност

Когато достигнат до тумора, Т-клетките трябва да разпознаят специфичния антиген на повърхността на туморната клетка, който е свързан с главен комплекс на тъканна съвместимост (MHC) (стъпка 6). Това взаимодействие е от изключителна важност, за да могат Т-лимфоцитите да проявят своята цитотоксична дейност. Но и тук редица фактори могат да стимулират или инхибират активността им.

В последния етап от противотуморния имунологичен цикъл Т-лимфоцитите изпълняват програма за клетъчна цитотоксичност, освобождавайки определени цитотоксини – перфорин, гранзими и гранулизин. Тези вещества задействат апоптозата (програмирана клетъчна смърт) на раковата клетка, отделяйки големи количества неоантигени в средата, като по този начин затварят цикъла (стъпка 7).

Как може да бъде проведена имунотерапия с помощта на природни средства?

Съществуват редица природни продукти (като билки, лекарствени гъби и др.), които могат да бъдат включени в борбата с онкологичните заболявания. Много храни допринасят за превенция на рака и осигуряват значителни ползи за здравето. Здравните власти по целия свят обсъждат възможността за превенция на различни хронични заболявания чрез прием на функционални храни и нутрацевтични продукти.

Гъбите и по-специално онази група от тях, наречена „лекарствени гъби“, също се считат за функционални храни, поради високото им съдържание на биоактивни вещества и поради това, че са източник за нутрацевтични разработки и дори за производство на някои видове лекарства. Ревизираните проучвания демонстрират, че активните съставки на лекарствените гъби проявяват терапевтична активност, която има ключова роля в алтернативните онкологични лечения. Лекарствените гъби се състоят от полизахариди, протеинни комплекси, β-глюкани и други съставки, широко проучвани при няколко вида заболявания, включително и рак. Тези изключителни вещества притежават противотуморни, имуномодулиращи, антиоксидантни и други свойства, описани подробно от науката.

Полизахаридите (β-глюканите) са най-добре проучените съставки на гъбите и към тях спадат различни съединения. Тези биоактивни съединения не винаги оказват своя ефект чрез директно взаимодействие с раковите клетки, а по-скоро – техният прием може да се счита за вид имуноонкологична терапия, тъй като анти-туморните им ефекти се изразяват в активирането на различни имунни отговори в човешкото тяло. Полизахаридите се считат за имуномодулатори – т.е. действат предимно чрез подсилване на функциите на макрофагите, активиране на Т-клетките и NK-клетките (естествените клетки убийци).

Лекарствените гъби са често използвани и като адаптогени. Адаптогените (дефинирани за първи път от Брекман, 1980), са естествени природни вещества, които подпомагат функциите на човешкия организъм, като „модификаторите на биологичния отговор” (BRM) или имуноусилвателите. „BRM“ са онези агенти или подходи, които модифицират биологичния отговор в организма чрез стимулиране на имунната система, което може да доведе до различни терапевтични ефекти.

Като вид природни и естествени модификатори на имунния отговор, полизахаридите от лекарствените гъби:

  • Не нанасят вреда и не водят до допълнителен стрес за тялото при онкологично болни и при други видове пациенти;
  • Подпомагат адаптацията на организма към различни психологически стресове и такива на средата;
  • Имат неспецифично действие върху тялото, подкрепяйки всички основни системи, вкл. нервна, хормонална и имунна система, както и регулиращите им функции.

Лечебните гъби, както показват множеството изследвания, проведени през последните десетилетия, могат да се използват като напълно безвредни природни имуномодулатори за борба с редица онкологични заболявания – както в комбинация с лъче- и химиотерапия, така и самостоятелно.

За да бъде адекватен техният прием, е добре пациентите да се обръщат за консултация към опитни лекари-микотерапевти, които могат да създадат подходящ лечебен протокол и да наблюдават здравословното състояние на пациентите дългосрочно.

За връзка с д-р Галина Димова: 0878 790 337 или формата за контакт тук.

Източници:

1. Lemieszek M, Rzeski W. Anticancer properties of polysaccharides isolated from fungi of the Basidiomycetes class. Contemp Oncol (Pozn). 2012;16(4):285‐289. doi:10.5114/wo.2012.30055

2. Wasser SP. Medicinal mushroom science: Current perspectives, advances, evidences, and challenges. Biomed J. 2014;37(6):345‐356. doi:10.4103/2319-4170.138318

3. Wasser SP. Medicinal Mushrooms in Human Clinical Studies. Part I. Anticancer, Oncoimmunological, and Immunomodulatory Activities: A Review. Int J Med Mushrooms. 2017;19(4):279‐317. doi:10.1615/IntJMedMushrooms.v19.i4.10

4. Figueiredo, L., Régis, W.C.B. Medicinal mushrooms in adjuvant cancer therapies: an approach to anticancer effects and presumed mechanisms of action. Nutrire 42, 28 (2017). https://doi.org/10.1186/s41110-017-0050-1

5. Ren L, Perera C, Hemar Y. Antitumor activity of mushroom polysaccharides: a review. Food Funct. 2012;3(11):1118‐1130. doi:10.1039/c2fo10279j

6. https://www.actualno.com/healthy/imunoterapijata-li-e-bydeshteto-v-lechenieto-na-raka-news_717361.html

7. http://www.rochemd.bg/терапевтични-области/онкология/противотуморна-имунотерапия.html

8. www.anadolumedicalcenter.bg

9. https://www.cancercare.bg/lechenie/imunoterapia/

10. www.mikoterapia.bg