Ganoderma lucidum и нейните фармакологично активни съставки

Резюме. Ganoderma lucidum е дървесно паразитираща базидиомицета, с многобройни фармакологични предимства. Тъй като се среща рядко в природата, се налага изкуственото й култивиране върху дървесни дънери и в дървени стърготини, поставени в пластмасови торби или бутилки. Въведено е и биотехнологично култивиране на мицелите на G.lucidum в биореактори, върху твърд субстрат или в течна среда като потопена култура. Най-важните фармакологично активни съединения в G.lucidum са тритерпеноиди и полизахариди. Доказано е, че тритерпеноидите, притежават хепатопротективен, антихипертензивен, хипохолестеролемичен и антихистаминен ефект. Също така противораково и антиангиогенно действие, влияят и на тромбоцитната агрегация и инхибирането на системата на комплемента. Полизахаридите, и особено β-D-глюканите,са с утвърдено противотуморно действие, посредством имуномодулиращия си и антиангиогенен ефект. В допълнение, полизахаридите участват в неутрализирането на свободните радикали и намаляването на пораженията върху клетките, причинени от мутагени.

Ключови думи. Ganoderma lucidum, култивация, дървесни стволове, дървени стърготини, култивиране върху твърд субстрат, потопена култивация, тритерпеноиди, полизахариди, β-D-глюкани,
фармакологични ефекти, противотуморни ефекти, имуномодулация.

Въведение.
Ganoderma е дървесно паразитираща базидиомицета с твърдо плодно тяло, причиняваща
бяло гниене. G. lucidum (W. Curt.: Fr) Lloyd и G. applatanum (Pers.) Pat.(Aphyllophoromycetideae) са двата вида, разпознавани най-често като източник на медицински съставки. В публикация на Shen Nong’s Materia Medica [1,2] се посочва, че в Азиатската традиционна медицина плодното тяло на G.lucidum (Фиг.1), наричана Ling-Zhi на китайски и Reishi на японски език, се ползва за лечение на няколко заболявания от хилядолетия. Повишения интерес към системни проучвания (Фиг. 2) на активните съставки в Ganoderma, хвърля светлина върху многобройните им фармакологични ефекти – антитуморни, имуномодулаторни, кардиоваскуларни, респираторни, антихепатотоксични и влияние върху централната нервна система. Поради тази причина, съвременнната употреба на Ganoderma е свързана с лечението на сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, хепатит, артрит, нефрит, бронхит, астма, хипертония, рак и язва на стомаха [1,3]. Има и публикации, доказващи противоалергично [4], имуномодулаторно действие[5,6], антитуморна активност[7], кардиоваскуларен ефект[8], чернодробна протекция и детоксикация, влияние върху нервната система [9]. Нови публикации споменават и потенциала за третиране на вирусни инфекции и по-специално HIV[10-15].

G. lucidum е рядко срещан в природата. Изхождайки от повишаваща се нужда на международния пазар за плодни тела и/или мицелна маса на G.lucidum, става все по-важно изкуственото й култивиране. Успешното отглеждане върху дървесни дънери и върху торби със субстрат от дърво или слама, е известно от десетилетия в Китай. Биотехнологичната култивация, в биореактори върху твърди субстрати или в потопена култура върху течен субстрат, се е развила и утвърдила за малки и експериментални производства[16-20]. Качеството и количеството на физиологично активната субстанция варира от линията, местоположението и условията на средата[21], стадия на растеж на гъбата [22], процедурата на обработване и изолиране на суровината [23].

От плодното тяло и мицела на видовете Ganoderma са изолирани разнообразни фармакологично активни химични съединения: тритерпеноиди, полизахариди, протеини, амино киселини, нуклеозиди, алкалоиди, стероиди, лактони, мастни киселини и ензими [1,3]. Най-важните фармакологично активни съставки от гъбите Ganoderma са тритерпеноидите и полизахаридите.

Фиг. 2. Брой нови документи за Ganoderma в базата данни на „Chemical Abstracts Plus”. Нарастването в броя на публикациите отразява засилената проучвателна работа върху гъбите Ganoderma. По-голямото съотношение между публикациите за пациенти към тези за не пациенти през последните години подсказва, че има придвижване от базовите проучвания към по-приложните проучвания и раз-витието на нови технологии за култивиране, фармацевтични продукти и нутрицевтични формулации.

G.lucidum – методи на култивиране

Поради факта, че природно не са възможни високи добиви от G.lucidum, се налага изкуственото й култивиране за задоволяване на световните пазари (Фиг. 3).

Основният традиционен метод за култивиране на плодно тяло на G.lucidum остават култивирането в торби или бутилки с дървесни стърготини или култивация върху естествен дървесен дънер. И двата метода на култивация зависят от едни и същи фактори на околната среда, включващи температура, влажност и кислород[24]. При намножаване(заразяване), мицела расте при 10-38˚С, с оптимална мицелна инкубационна температура между 25˚С и 32˚С. Оптималното съдържание на влага за отглеждане върху стърготини е 65-70%, а върху ствол е около 40%. Оптималната наблюдавана киселинност е рН 4.2-5.3. Мицелния растеж не се нуждае задължително от светлина. Кислорода е от абсолютна необходимост, тъй като G.lucidum е строг аероб. За следващият етап на култивация – формиране на примордиум, за даване на плод и развитието му са нужни 20-34˚С, и оптимална температура 27-32˚С. Влажността трябва да се повиши до 90% по време на примирдиалния стадий,70-80% при формиране на шапка и 30-40% по време на крайния стадий на формиране на плодното тяло. Светлина( 50 – 450 lux) e необходима по време на примордиалния стадий и формиране на плодното тяло. След формирането на шапка е нужна добра вентилация.

Chen [25] публикува детайлна информация на субстрата за отглеждане на G.lucidum. Дървесните стърготини са приети като естествен субстрат, тъй като това е лигнин-разграждаща, причиняваща бяло гниене, паразитираща по дървета или дървесни тъкани гъба. За формирането на гъбата е необходим и тиамин, съдържащ се в непреработените сурови трици. Ниското съдържание на захар(1% захароза), отключва формирането и активирането на лигнин-разграждащите ензими. Наличието на калций, осигурява диференцирането на гъбата. Овлажняването на субстрата пречи на кислородния обмен и води до спиране на кислорода. Ако стърготините са твърде фини отново говорим за нарушен кислороден обмен. От друга страна прекалено едрите частици могат да доведат да пробив в торбата и оттам до замърсяване на субстрата.

Култивация на плодни тела на естествен дънер

Култивация на дълги нестерилизирани дънери

В миналото в Китай са ползвани еднометрови нестерилизирани дънери за отглеждане на Ganoderma видове. Култивирането на плодно тяло по този начин е много трудоемко. Изисква дълги инкубационни периоди (2-3 години) за получаване на зрели плодни тела[24,26].

Култивация на къси стерилизирани дънери

От края на 80те години са въведени нови методи, свързани с използването на къси дънери.

Почти всички, отглеждащи култури на естествени дънери, приели тази нова тенденция на култивиране в Китай, Япония, САЩ и т.н. Високия добив и занижените времена на култивация осигуряват по-бърза възвращаемост на инвестициите. При този метод на култивация мицелната инкубация отнема 4-5 месеца, а плодните тела могат да се берат същата година. Подробна процедура за този тип култивация се публикува на много места[24,26-28].

Основните етапи за култивация на G.lucidum на къси дънери, затворени във вентилирани синтетични торби по време на заразяването, включват[26]:

• Подготовка на дънерите. Могат да се ползват повечето широколистни дървета. Стандартния размер е 15см в диаметър и 15-24 см дължина. Влажност 35-40%.
• Затваряне на дънерите в торби, стерилизация. Ползват се полипропиленови или полиетиленови торби с микрофилтърни прозорци, термално затворени.

Посявка (заразяване). Могат да се ползват различни посявки, като чиста течна мицелна култура, зърнеста посявка и стърготинна посявка. Обикновенно 5-10гр. Посявка се ползват за целия дънер.

• Намножаване. Провежда се на тъмно и с по-малко кислород. Специално внимание трябва да се отдели на осигуряването на задоволителна мицелна колонизация на дънера. Липсата на кислород, лошата аерация и омокрянето водят до слаб мицелен растеж и ниски растежни нива.
• Иницииране на примордии. При Ganoderma spp. Обикновено те се формират 50-60дни след посявката. Краткото излагане на много малко светлина стартира инициирането на примордии. А кислородът също е изискуем за формирането им.
• Полагане в почва. Вече колонизираните дънери се поставят вертикално директно върху почвата след формирането на примордии. Последните се оставят над земята, а за запазване на влагата дънерите се покриватъ със слама.
• Осигуряване на необходими условия за развитие. Високата влажност е от изключителна важност по време на иницииране на примордии, за предпочитане90-95%. За последващата диференциация на плода съществения фактор вече е повишаването на вентилацията за елиминиране на СО², вследствие на дишането. Формирането на плода е много чуствително на концентрацията на СО², формират се рогоподобни плодни тела( СО²˃0.1%) или добре с оформени гугла и пънче(СО²˂0.1%). Трябва да се поддържа СО² концентрация 0.04-0.05% или максимално близо до чистия въздух(0.03% СО²), за да се формират добре оформени плодни тела. Влажността на въздуха може да се осигури посредством лека мъгла (1-2 или3- 4 пъти/ден).
• Бране на гъбите. Процеса от формирането на примордии до плодни тела отнема приблизително 25 дни. Зрелостта се индикира при изчезване на недифиренцирания бял растеж по ръба на плоднототяло. Култивирането продължава за 7-10дни при намалена влажност на въздуха 60-85%, за да се осигури дебелина и твърдост на гуглите. Брането се осъществява чрез изрязане на ствола(стъблото); само 2 см от стъблото остават с гуглата.
• Третиране след събиране на реколтата включва изсушаване на слънце или при нагряване (60°С) за 2-3 дни. Неправилното сушене понижава качеството на продукта.

Култивиране на плодни тела върху субстрати от дървесни стърготини

Субстрати от дървесни стърготини в стерилизируеми торби(синтетично култивиране на дънер)

По данни на Royse[29] култивирането на G.lucidum се извършва основно върху термоустойчи-ви полипропиленови бутилки или торби, запълнени с дървесни стърготини. Дървесните стърготини от широколистни се примесват с оризови трици (10%) и СаСО³ (3%), овлажнени с вода и напълнени (700гр.) в пластмасови торби. На всяка торба се поставя пластмасова яка, която се затваря с памучна тапа. След топлинно третиране (95-100˚С за 5ч.) субстрата се оставя да изстине в продължение на една нощ и след това се заразява със зърнен или мицел със стърготини. Инокулираният субстрат се инкубира за 3-4 седмици или докато мицела напълно колонизира субстрата. Гъбената продукция се инициира посредством регулиране температурата на въздуха до около 28˚С и подходяща влажност в границите 85-90%. Базидиокарпи се появяват 1-2 седмици след иницииране. Приблизително 2- 3 месеца след появата на примордии, гъбите са готови за събиране. Гъбата се приема за зряла, когато бялата граница по ръба на базидиокарпа почервенее. От субстрата може да се отгледа още една реколта след събиране на първия завръз.

Chen [25] препоръчва следния субстрат за култивация на G. lucidum: дъбови стърготини 80%, пресни сурови необработени пшенични трици 18%, кум които е добавена захароза 1%, калциев карбонат (или калциев сулфат) 1%, и 67-70% вода. На 500 гр сух субстрат (съдържащ 400гр дъбови стърготини и 90гр пшенични трици), се добавя литър вода, съдържаща 5гр захароза и 5гр калциев карбонат. Използвайки тази формула пропорционално, гъбопроизводството в САЩ и Канада се радва на успешна култивация. В литературата се откриват и други обширни статии за култивиране на G.lucidum в торби(синтетични дънери)[30].

Някои публикации описват култивация на G.lucidum при нестандартни условия. В Японски патент [31] се посочва култивация на плодни тела на G.lucidum с форма на еленови рога в торби. Nascimento [32] отглежда G. lucidum в полипропиленови торби върху дървесен чипс и стърготини от две местни Чилийски червени дървета, Nothofagus obliqua и Nothofagus alpine. Не е наблюдавана разлика между плодните стадии и при двата дървесни вида. Gonsales-Matute et al. [33] изучават обвивките на слънчогледовите семки като основна хранителна среда за култивация на G. lucidum в торби (система синтетичен дънер). Проучването заключава, че обвивките на слънчогледовите семки могат да бъдат ползвани като основен енергиен и хранителен източник в субстрати за култивация на G.lucidum. И добавянето на 5% малц към субстарта подобрява нивото на растеж на гъбите. Yang et al. [34] използвали утайката от дестилация на оризов спирт за култивация на G. lucidum.

Поради високото си въглехидратно и азотно съдържание, силажното зърно се е смята за подходящ хранителен субстрат за мицелен растеж. Оптимална за производството на плодни тела, се оказва, комбинацията дървени стърготини със силажно зърно в съотношение 4:1 и водно съдържание 60%. Hsieh et al. [35] използвал утайка от производството на тофу за култивиране на G. lucidum в полипропиленови торби. Плодните тела напълно се развивали при съотношение С/N 70 и 80.

Субстрати от дървесни стърготини в бутилки и гърнета

Kim [36] отгледал двадесет и един изолата от девет вида Ganoderma (вкл. G. lucidum) в 21 стерилизируеми пластмасови бутилки върху субстрати на основата на дървесни стърготини. Субстрата бил приготвен от смесени дъбови стърготини и пшенични трици (8:2 обемни части) и 65% добавена вода до краен обем. В помещението за култивиране се поддържали температура 28-31˚С и 85% относителна влажност до примордиална формация и последваща вентилация един или два пъти за 10-20мин. След формиране на гуглата вентилациите били по-чести (5-6пъти/дневно) и относителната влажност била контролирана между 80-85%.

В Японски обзор се посочва [37] инсталация за култивиране на G.lucidum и др. гъби в бутилковидни контейнери, където се прилага отрицателен заряд към корпуса за активация и продукция на гъби с отлично качество и за кратко време. В др. Японски обзор се описва култивиране на G.lucidum в гърнета, където за избягване замърсяване от бактерии на плодното легло се използват пластмасови капаци. В работата на Shigeru[39] върху среда от оризови трици и смлени цитрусови плодове в съотношение 10:2 култивира G.lucidum в бутилки. Култивацията се извършва при 25-30˚С и 60-90% влажност за формиране на плодни тела.

Субстрати от дървесни стърготини в касети и легла

Chen [28] докладва за култивация върху касети и легла на G.lucidum в Северна Америка. В статията се твърди, че леглата с дървесни стърготини и чипс спестяват значителен труд, в случай че бъдат опазени от контаминация. Субстратът, съставен от дървесен чипс и стърготини, се разстила с дебелина 12 см в касети и легла. След колонизиране с посявка около 0.5см дебелина се покриват с лист пластмаса. След 3-5 дни слой от бял мицел става видим и прониква през субстрата. При формиране на примордии след 1-2 месеца, листът пластмаса се отстранява. На растежния терен се прилага дифузна светлина, 85-95 % относителна влажност и температура 25ºС. Циркулация на въздуха или аерация се осигурява 3-5 пъти/дневно за 5-10/мин всеки път.

Култивация на G.lucidum мицел в биореактор

Култивация на твърд субстрат

В Словенски обзор[40] се посочва процес на отглеждане на G.lucidum на твърд субстрат в хоризонтален биореактор. Дъбови стърготини се ползват като твърд култивационен субстрат. Този процес позволява прецизен контрол и наблюдение на гъбния растеж при стерилни условия. Може да се произведат големи количества биомаса, от която да се получи стабилен добив на продукти за фармацията. Биомасата може да бъде ползвана и за последващо инокулиране и култивация на G.lucidum.

Световен обзор с Китайски първоизточник[41] описва метод за отглеждане на гъби и производство на гъбени метаболити с медицинска активност, използвайки ферментация на твърд субстрат в бутилки . Изследователите описват също и субстрати за малки и големи гъбени култивационни производства на G.lucidum, Cordyceps sinensis, Antrodia camphorata, Trametes versicolor and Agaricus blazei.

Chen [28] докладва, че в Северна Америка, мицелните препарати от G. lucidum за човешка консумация се произвеждат посредством ферментация на твърд субстрат върху зърнени или соя-базирани субстрати.

Култивация в течна среда

Авторите използват различен субстратен състав за потопената култивация на G.lucidum мицелна култура. В пример даден в [28] средата се състои от 50гр захароза, 3,2гр амониев сукцинат, 1,0гр КН2РО4, 0,3гр MgSO4.7H2O, 13,0мгр FeSO4.7H2O, 4,0мгр ZnSO4.7H2O, дрождев или малцов екстракт 10,0гр, коригирани до рН 5,2 с концентриран амоняк и добавена вода до 1 литър.

Оптимизирана среда за потопена в колба култура на G.lucidum e описана Chang et al. [42] и е със състав: 1.88гр/л СаСО3, 71.4гр/л кафява захар, 12.1гр/л малцов екстракт, 2.28гр/л дрождев екстракт, 18.4 гр/л обезмаслено мляко, 3,44 гр/л шафраново масло, 3.96 гр/л маслиново масло, при рН 6.5. Сравнено с неоптимизиран субстрат мицелната формация чуствително се подобрява от 1.70гр/л до 18.70гр/л; и полизахаридната продукция се повишава от 0.140гр/л до 0.420гр/л.

Hsieh et al. [43] изучават продукцията на полизахариди от G. lucidum в колби(танкове) при различни ограничения на средата, а именно въглероден, азотен, фосфатен, магнезиев източници и разтворен кислород. Наблюдаван е различен отговор на полизахаридната продукция при различните ограничения на хранителните източници.

В Словенски обзор [44] се описва процедура по изготване на инокулираща култура от G.lucidum в течна среда, и на мицелна култура чрез потопена ферментация в биореактор. Съгласно описанието в обзора картофено-декстрозен агар с обща площ100-200мм², прораснал с култура G.lucidum, е прехвърлен в 500мл Ерленмайер колба, съдържаща 100мл субстрат. Растежния субстрат съдържа филтрат 300гр/л белени сварени картофи, 20гр/л глюкоза, 2 обемни % маслиново масло, и е допълнена с дестилирана вода с рН 5.8 д о тотален обем от 1л. Културата е разклащана в тази среда за 80-160ч при температура 20-30ºС с 80-160 ротации в минута. В биореактор субстрата сре стерилизира при температура 110-130ºС и смесва за час и половина при скорост на разбъркване 200-400 ротации в минута. След охлаждане до 30ºС, стерилният субстрат в биореактора се инокулира със 17 обемни процента вегетативен инокулум, съдържащ мицел от G.lucidum, отгледан в течна среда на възраст 120-170ч. Растежа на мицела продължава 160ч, по време на които концентрацията на разтворения кислород се контролира посредством аерация 6-15л/мин при 200-600ротации/мин. Максималният редокс потенциал по време на растежа начислява 410-460mV и минималното парциално кислородно налягане е 25 до 30 обемни процента при рН 4.10 до 4.30.

Yang and Liau [45] изучават влиянието на култивационните параметри върху формирането на полизахариди при потопени култури на G.lucidum . Субстрата се състои от 50гр/л глюкоза, 0.5гр/л калиев фосфат, 0.5гр/л калиев дихидрофосфат; 0.5гр/л воден магнезиев сулфат; 1гр/л дрождев екстракт и амониев хлорид 4гр/л. Оптималната температура 30-35ºС и рН4-4.5. Полизахаридната концентрация достига 1.6мг/мл. Разклащането и аерацията влияят формирането и секрецията на полизахаридите. Оптималната ротационна скорост е 150оборота в минута в 7-дневни течни култури. Скоростта е от значение за нивата на продукция и максималната концентрация на полизахариди. Въпреки, че високите скорости осигуряват по-добра ефикасност на смесването и отделянето на полизахариди, стреса от накъсването води до обратни мицеларен растеж и формиране на полизахариди.

Lee [46] докладва, че рН контрола неизбежно влияе върху мицеларния клетъчен растеж и екзополизахаридната продукция на мицеларната култура. Ферментаторът е концентрична суха тръба, с шнекова бъркачка, предизвикваща значително по-нисък стрес при разбъркване. Пет обемни процента от културата се инокулират във ферментатора и се култивират при 25ºС и добавен въздух при контролирани условия и при нива 2.5vvm. В сравнение с неконтролирана рН култивация, двуфазната рН контролираща техника, в която рН е в граници 3-6 в началната фаза на експоненциален растеж дава повишена екзополизахаридна продукция от 4.1гр/л до 20.1 гр/л, дължащо се на желаната морфология на мицела по време на култивация.

Fang and Zhong [47] проучили ефектите на иницииращото рН върху спонтанната продукция на ганодермична киселина и полизахариди от G. lucidum. Иницииращата стойност на рН, варираща в граници 3.5-7.0, има значителен ефект на клетъчния растеж и продуктова биосинтеза. При иницииращо рН 6.5 е отчетено максимално тегло изсушена биомаса 17.3±0.12 гр/л, максимална специфична продукция на ганодермична киселина 1.20±0.03мг/100мг сухо тегло и тотална продукция от 207.9± 2.7мг/л. Понижението в иницииращото рН от 6.5 до 3.5 градиентно позволява по-висока продукция на екстрацелуларни полизахариди и по-висока специфична продукция на интрацелуларни полизахариди. Същата изследователска група [48] изучава ефекта на азотния източник и началната глюкозна концентрация при потопена ферментация на G.lucidum. за спостанна продукция на биоактивна ганодермична киселина и полизахариди. Клетките не могат да растат добре при ползване то на дрождев екстракт или пептон като азотен източник. Комбинирането на двете (5гр/л дрождев екстракт и 5гр/л пептон), обаче, е оптимално за клетъчния растеж и метаболитна продукция. Стартова глюкозна концентрация от 20-65гр/л повлиява добре клетъчния растеж и продуктовата биосинтеза. Високи нива на клетъчна плътност (16.7гр сухо тегло/л), интрацелуларен полизахарид (1.19гр/л) и ганодерична киселина(212.3мгр/л) са наблюдавани при глюкозна концентрация 50гр/л.

Fang et al. [49] също докладват значителна продукция на потопена култура G. lucidum при контролиране на инокулационната плътност. Последната е от огромно значение за клетъчния растеж, морфология и продукция на активни метаболити. Наблюдава се и висока полизахаридна продукция при малък размер на гранулите и по-висока продукция на ганодермична киселина при голям размер на гранулите .

В работа на Berovic et al. [20] G. lucidum е култивирана в течна среда, базирана на картофена декстроза и маслиново масло. Изследвано е влиянието на парциалното кислородно налягане и инокулума при контрола и захранена култура. Наблюдавани са екстрацелуларна полизахаридна фракция и 4 интрацелуларни полизахаридни фракции, впоследствие разделени с йоно-обмен, гел и афинитетна хроматография. Изолираните полизахариди са основно β-D-глюкани с имуностимулаторен ефект.

Tang and Zhong [50] изучават ефекта на въглеродния източник и началната захарна концентрация върху продукцията на междинни метаболити. Захарозата се оказва подходяща за синтез на екстрацелуларни полизахариди. Лактозата повишава синтеза на ганодермична киселина и интрацелуларни полизахариди.

Потопената ферментация на G.lucidum се разглежда като бърза и достъпна алтернатива за ефективна продукция на полизахариди и ганодермична киселина. Но за прилагането и ефективно, е необходимо да се решат някои проблеми, като обезпечаването с кислород. Последния рефлектира върху клетъчния растеж, клетъчната морфология, приема на хранителни вещества и биосинтеза на метаболити. Tang et al.[51] в свой доклад за ефектите на кислорода заключават, че по-високия коефицент на трансфер на кислород в началото на ферментацията води до по-високи нива на продукция на ганодерична киселина.

Fang et al. [49] изучават значимостта на размера на гранулите и плътността на инокулата за продукцията на метаболити. Ситни гранули на културата довежда до висока полизахаридна продукция, по-едри гранули до висока продукция на ганодерична киселина.

Някои автори докладват за култивация върху нестандартни субстрати, включително течни отпадни материали, като дестилати и депротеинизирана сиренна суроватка.
Hsieh et al. [52] продуцира успешно G.lucidum полизахариди с утилизирането на дестилати от винопроизводството. Lee et al.[53,54] успяват да отгледат култура върху отпадъчна суроватка.

Основни фармакологично активни компоненти в G.lucidum

Най-важните фармакологично активни съставки в гъбите Ganoderma са тритерпеноидите и полизахаридите. ( фиг.4)

Тритерпеноиди от гъбите Ganoderma

Над 150 тритерпеноида са изолирани от този вид, а именно ганодерична (високо оксигениран С³° ланостан подобен тритерпеноид), луцединова, ганодермична, ганодеренична, ганолуцидична, апланооксидична киселини, луцидони, ганодерали и ганодероли [5-64]. Представени са примери на Фиг. 5-13.
Boh et al. [65] докладват, че количеството тритерпеноиди се различава в по-младите и по-старите части на плодните тела на G.applanatum.

Тритерпеноидите имат многобройни фармакологични ефекти, обобщени по-долу:

Антихепатотоксични и хепатопротективни ефекти

Hirotani et al. [55] успешно изолира ганодерична киселина R и S от култивиран мицел и доказва тяхната силна анти-хепатотоксична активност в галактозамин-индуциран цитотоксичен тест с култивирани хепатоцити от плъх.

Kim et al. [66] докладват за бета-глюкоронидаза-инхибиторен и хепатопротективен ефект на G.lucidum.

Антитуморен ефект

Изолираните ганодерични киселини Z,Y, X, W, V и T от мицела на Ganoderma демонстрират цистотоксична активност in vitro върху хепатомни клетки [67]. Lin et al. [68] докладват, значително инхибиране на растежа на човешки хепатомни Huh7 клетки от тритерпенова G.lucidum фракция, вероятно дължаща се на индукцията на оксидативен стрес. Същият тритерпеноиден екстракт има почти незначително действие върху нормална човешка чернодробна клетъчна линия.

Gao et al. [69] изолира три нови ланостант-подобни тритерпенови алдехида, наречени луциалдехиди А-С, от плодни тела на G. lucidum. Луциалдехидите В, С показват цитотоксични ефекти върху белодробен карцином на Lewis (LLC), T-47D, сарком 180, и Meth-А тумор клетъчни линии. ЛуциалдехидС показва най-потентна цитотоксичност срещу тествани клетъчни линии с ED50.

Шест нови високооксигенирани ланостан-подобни тритерпени, изолирани от спори на Ganoderma също показват директна цитотоксичност ин витро върху Meth-А и LLC туморни клетъчни линии [70] . Предполага се, че обогатена на тритерпени фракция WEES-G6 от мицел на G.lucidum, инхибира растежа на човешки хепатомни Huh7. Третирането с WEES-G6 причинява бързо намаляване в активността на регулатора на клетъчния растеж PKC и активиране на JNK и p38 MAP киназите, водещо до инхибиране на растежа на хепатомните клетки [71].

Алкохолни екстракти също показват инхибиране на клетъчната пролиферация( Hu et al., 1999).

Два алкохолни екстракта (I и III), изолирани от спори, силно инхибират растежа на HeLa клетки. Освен това екстракт III е в състояние да блокира клетъчния цикъл при преминаване от G1 към S фаза и предизвиква сериозен спад във вътреклетъчния калций. Тези резултати говорят за това, че екстракта ефективно влияе върху клетъчния цикъл и сигналната трансдукция посредством промени в транспорта на калций [72].

Yu et al. [73] съобщават за връзка между вътреклетъчните тритерпени и инхибирането на К562 туморни клетки. Резултатите показват, че производството на тритерпени е основно в последните фази на ферментацията.

Резултатите на Liu et al. [74] показват, че тритерпеноидната фракция може да се ползва при третиране на ДПХ. Етаноловият екстракт от G.lucidum инхибира 5-α-редуктазата и потиска вентралния простатен растеж при кастрирани плъхове. Фракционирането и TLC предполагат, че ин виво действието се осъществява именно от тритерпеноидите.

Mueller et al. [75] посочват, че екстракта от G. lucidum, е с отчетлива активност при левкемия, лимфома и множествени миеломни клетки, което може да го направи новаторска допълнителна терапия при третиране на хематологични неоплазии.

Анти-ангиогенен ефект

Kimura et al. [76] докладват, че анти-туморната и анти-метастатична активност на тритерпеноидната фракция на G.lucidum, съдържаща ганодерична киселина F, се дължи на инхибирането на тумор-индуцираната ангиогенеза. Тритерпеноидната фракция (100 и 200мг/кг) от плодни тела инхибира туморния растеж в далак, чернодробни метастази и вторичен метастатичен туморен растеж в черен дроб при LLC-имплантирана мишка. В допълнение, тритерпеноидната фракция(800µg/ml) инхибира ангиогенезата, предизвикана от Matrigel (мембранен екстракт от Engelbreth-Holm-Swarm тумор), с добавен васкуларен ендотелен растежен фактор(VEGF) и хепарин в ин виво модела.

Антихипертензивни ефекти

Morigawa et al. [57] откриват, че тритерпените инхибират ангиотензин конвертиращия ензим, докато Kabir et al. [77] докладва за диетичните ефекти на G.lucidum върху кръвното налягане и липидните нива.

Хипохолестеролемични ефекти

Lin and Shiao [60] докладват инхибиторния ефект на ганодерична киселина Mf и ганодермична киселина T-O върху синтеза на холестерол.

Антихистаминни ефекти

Кohda et al. [78] изучава биологично активните съставки от G.lucidum и открива, че тритерпените, като ганодермичнате киселини C и D, инхибират отделянето на хистамин.

Ефекти на тромбоцитна агрегация

Wang et al. [79,80] докладват амфипатичния ефект на ганодермичната киселина S спрямо тромбоцитната агрегация. При висока концентрация на киселината наблюдаваме агрегация, а при ниска – агрегацията се инхибира. Инхибирането зависи от времето и концентрацията.

Su et al. [81,82] говорят за колаген-индуцирана тромбоцитна агрегация , дължаща се на блокиране на мобилизацията на калций през тромбоксан А2-зависим път в човешките тромбоцити. И за повишаването на простагландин Е(I)-индуциран цикличен аденозин монофосфат в човешки тромбоцити.

Инхибиране на системата на комплемента

Min et al. [83] откриват, че ганодериола, ганодерманодиола, ганодерманонтриола от спори и мат мощна имунологична активност , и по тази причина могат да повлияят хумуралната имунна система в защита на гостоприемника .

Анти ХИВ активност

През 1997, Kim et al.[12] говорят за водоразтворим екстракт с инхибиторен цитопатичен ефект върху HIV-I, и Hattori et al. [13] за инхибиторни ефекти на компоненти от G.lucidum върху растежа на HIV и неговата протеазна активност. El-Mekkway et al. [14] изучават анти-HIV-1 и анти-HIV-1 протеазни субстанции от G.lucidum. Подобни резултати с друг набор от G.lucidum тритерпеноиди докладват Min et al.[15]

Полизахариди от плодни тела и мицел на Ganoderma

В последните години, полизахаридите от Ganoderma, получават особено голямо внимание от научните среди. Те представляват структурно различен клас биологични макромолекули, с широк спектър от физикохимични възможности. Проучванията показват, че най-активните полизахариди имуномодулатори са водоразтворимите β-1-3-D и β-1-6-D глюкани. Техният 1,3-свързан гръбнак, относително малката странична верига и организираната спирална структура са подходящи за имуностимулация [84]. Споменават се и други имуномодулаторни полизахариди, и по-специално гликопептиди [85] и протеогликани [86].

Доклади върху фармакологичната активност на полизахаридите от Ganoderma , главно се фокусират върху антитуморните ефекти, свързани с имуномодулация. Други ефекти като регулация и протекция на клетките също са обследвани. Биоактивните водо-разтворими полизахариди основно са изолирани от плодни тела и от мицелна биомаса, култивирана в течна среда. Малък брой са изолирани от културалната среда. И някои водоразтворими анти-туморни полизахариди са идентифицирани [87].

Антитуморни ефекти и имунологични механизми

През 1971 Sasaki et al. [88] съобщава за анти-туморни полизахариди от някои Polyporaceae, включително и G.applanatum. От 1980 има многобройни фармакологични изследвания демонстрират, че полизахаридния екстракт от G.lucidum, инхибира туморния растеж при няколко туморо-носещи миши модели[89-95], но механизма на анти-туморния ефект все още е неясен. Съществува хипотеза, че действието им се базира на активиране на защитните механизми на имунната система на самия организъм. Хипотезата се ползва за насочване на изготвянето на протоколи за по-нататъшни изследвания за потвърждението й.

Изследвания[96-99] in vivo, върху водоразтворим екстракт от G.lucidum и полизахариди , демонстрират инхибиране на растежа на саркома S-180 и LLC, имплантирани в мишки. Когато, обаче, култури от S-180 или HL-60 туморни клетки се инкубират с полизахаридни екстракти, не се наблюдава директна цитотоксичност върху туморните клетки, дори и при високи концентрации на фракциите(400мг/л).

През 90те става ясно, че полизахаридите от Ganoderma, наистина влияят върху имунната система. Много доклади показват, че полизахаридите стимулират имунните функции in vitro и in vivo, и че макрофагите участват в този механизъм [100]. Сама по себе си пролиферацията на туморните клетки не се засяга от полизахаридните екстракти , но значително се инхибира в контролирана среда с активирани от полизахаридите моноцитни кръвни клетки [101-106].

Lei et al. [107] изучават антагонистичния ефект на полизахаридите върху имунносупресорния отговор, предизвикан от циклоспорин А, хидрокортизона и анти-туморни агенти. Те докладват за подобряване на клетъчно-асоциираните имунни функции и увеличаване на продукцията на цитокини. Друг имуномодулаторен ефект, т.е. подобряване на неспецифичните имунни функции [108], където полизахаридите повлияват свободните калциеви и кислородни радикали в миши перитониални макрофаги.

Анти-туморната активност на цитотоксичните лекарства като циклофосфамид се подобрява при орален прием на полизахариди. G.lucidum полизахаридите индуцират апоптозата на HL – 60 посредством активиране на макрофагите [96,97].

Полизахариди (0.8, 3.2 и 12.8 гр/л) не само стимулират зреенето на дендритни клетки в миши костно-мозъчни култури(DC) посредством повишаване на коекспресията на CD11c и I-A/I-E молекулите и увеличавайки пшродукцията на IL-12 p40, но и инициират имунния отговор индуциран от DC, както и цитотиксичността на специфичните цитотоксични T-лимфоцити (CTL), отново индуцирани от DC [109,110].

Shao et al. [111] изследват имунните рецептори за полизахариди от G.lucidum. Chien et al. [112] докладват, че фукозо-съдържаща гликопротеинова фракция повишава популацията и цитотиксичността на естествените убийци (NK). Lei and Lin [113-114] докладват за предизвикване на смесена лимфоцитна реакция (MLC) от G.lucidum.

Антитуморния ефект на полизахаридите от G.lucidum се медиира от цитокини, отделени от активираните Т лимфоцити и макрофаги [102]. In vitro, полизахаридите от G.lucidum , предизвикват В лимфоцитна активация и пролиферация [113,115-117]. В изучаването на продукцията на антитела, обаче, данните варират при различните автори [116], [118].
Тези научни работи предполагат, че G.lucidum участва в неспецифичния имунологичен механизъм на антитуморния ефект. Понататъшни изследвания проведени по серологичен фармакологичен метод потвърждават, че ендогенния имунологичен механизъм играе важна роля в анти-туморния ефект на G.lucidum. Приложени са инжекционни или орални инфузии, след което мишия серум е субран и тестван. Резултатите демонстрират, че in vitro екстракт-третираните серуми инхибират пролиферацията на S-180 туморни клетки и индуцират тяхната апоптоза. В същото време и нивата на TNF-α и IFN-ᵞ са значително увеличени [86,92]. Подобен е и ефекта върху HL-60 клетките [91,96,103]. Добавянето на полизахариди към култура от макрофаги и Т лимфоцити увеличава продукцията на TNF-α и IFN-ᵞ и тяхната mRNA експресия в доза-зависим маниер[86,92]. Среда с моноцити, инкубирана с полизахариди от G.lucidum (PSG-MNC-CM), и съдържаща TNF-α и IFN-ᵞ, поттиска пролиферацията на HL-60 и U937 левкемични клетъчни линии, индуцира апоптозата им и ги води към диференциране. Но полизахаридите сами или моноцитна среда без полизахариди(MNC-CM) нямат такъв ефект дори и при високи дози от 400гр/л[102]. Проучвания върху неутрализация на антитела , показват че добавянето на антитела към анти-TNF-α или анти-IFN-ᵞ в третиран с G.lucidum серум значително се противопоставя на на тумор-инхибиращия ефект на G.lucidum третирания серум [119]. Тези резултати доказват, че полизахаридите инхибират пролиферацията и индуцират апоптоза при туморни клетки, посредством влияние върху функцията на ендогенната имунна система .

Полизахаридите от G.lucidum действат върху цитокините за индуциране на клетки на имунния отговор. Някои доклади описват увеличаване на цитотоксичността на CTL клетките и клетките естествени убийци (NK) в мишки и лимфокин-активирани клетки убийци (LAK) от човек[120-121]. Цитокин-индуцираните клетки убийци (CIK) генерират ефекторни клетки с висок пролиферативен капацитет, увеличават цитотоксичността и намаляват страничните ефекти от LAK клетките [122]. Активността на полизахаридите от G.lucidum се свързва с увеличената продукция на IL-2, TNF продукцията и белтък и мРНК експресията на гранузин В и перфорин в CIK клетките, и основно се блокира от анти-С3(рецептор на комплемента тип 3) [123-124].

И екстракта и полизахаридния извлек от G.lucidum повишават пролиферацията на лимфоцити, индуцирана от конкавалин А или липополизахариди, и потенцират интерлевкини(IL-1,IL-2, IL-3 и IL-6), увеличават продукцията на тумор некротизиращия фактор α и интерферон ᵞ и експресията на тяхна мРНК в Т лимфоцити и макрофаги[ 86,92,102,115,125].

Chien et al. [126] ефекта на полизахаридите върху експресията на цитокини в миши спленоцити. Една от фракциите (F3) активира експресията на IL-1, IL-6, IL-12, IFN-ᵞ, TNF-α, GM-CSF, G-CSF и M-CSF.

Boh et al. [104] докладват за in vitro тестване на екстрацелуларна и интрацелуларна полизахаридна фракция от G.lucidum върху синтеза на цитокини в човешки моноцитни култури. Zhu and Lin [124] изучават взаимодействието между полизахаридите от G.lucidum(Gl-PS) и цитокини, и изучават механизмите на действие на Gl-PS върху пролиферацията и анти-туморната активност на CIK клетките. Wang et al. [128] осъществява скрининг върху разнообразни G.lucidum линии и изучава техните анти-туморни и имуностимулаторни възможности. Проучването показва, че последните се осъществяват посредством К562 клетки и макрофаги. Резултатите показват, че туморните клетки се инхибират от етанолови екстракти, а макрофагите се активират от водни.

В рaбота на Zhang et al. [129] полизахаридните фракции значително инхибират пролиферацията на клетките на левкемия. Ефектът от фракцията от плодни тела върху пролиферация на Т-лимфоцити и В клетки и активиране на NK е по-добър от на този от мицел.

Всички тези проучвания заключават, че полизахаридните екстракти действат in vivo, но нямат директен цитотоксичен ефект.

Анти-туморен ефект посредством имуномодулация и анти-ангиогенеза

Някои полизахариди и пептиди от G.lucidum показват анти-туморен ефект чрез инхибиране на ангиогенеза. В проучване на Cao and Lin [130,131] се открива, че полизахариди от G.lucidum и серум третиран с полизахариди имат анти-ангиогенен ефект върху пилешка хориоалантоична мембрана. Понататъшни изследвания потвърждават това, че полизахаридите инхибират пролиферацията на човешки туморни клетки. Kimura et al. [76] откриват, че тритерпеноидната фракция от плодни тела на G.lucidum в концентрация 800мг/л инхибира ангиогенеза, индуцирана от Matrigel – разтворима мембрана основа, извлечена от EHS тумор ( Engelbreth-Holm-Swam) – с добавени съдов ендотелен растежен фактор (VEGF) и хепарин в in vivo модел. Song et al. [132] изучават анти-ангиогенна и инхибиторна активност при добавяне на азотен оксид и 70% етанолов екстракт от пресни плодни тела. Последният показва отчетлива анти-ангиогенна активност. Stanley et al. [133] изследват ефекта на G.lucidum върху ангиогенезата, свързана с рака на простатата, и открили, че екстракта инхибира ранните етапи на ангиогенезата , а именно капилярната морфогенеза на човешки аортни ендотелни клетки. Cao and Lin [131] откриват, че полизахарид-пептидите инхибират растежа на съдовите ендотелни клетки и индукцията на съдовия ендотелен растежен фактор(VEGF) човешки белодробни ракови клетки.

Регулация и клетъчна протекция

Някои изследователи предполагат, че G.lucidum има положително влияние и протектира живите клетки. Cao and Lin [106,109] откриват, че полизахаридите влияят върху регулацията на зреенето и функционирането на дендритните клетки. You and Lin et al. [134] докладват за протективното действие на гликопептидите върху макрофагите, предпазвайки ги от свободните радикали. Shi et al. [135] изучават 8 вида гъби и установяват, че G.lucidum има потенциала да предпази клетъчната ДНК от оксидативен стрес. Zhang et al. [136] за протективно действие на полизахаридите върху панкреаса. В проучване на Lakshmi et al. [137] се говори за протективен ефект върху чернодробните клетки.

Пептидогликани и протеини

Един от най-старите известни протеини, изолиран от G. lucidum e LZ-8, за който е известно, че има имуномодулаторна и имуносупресорна активност [138]. От потопена култура на G.lucidum Tian and Zhang [139] изолират и охарактеризират инхибитор на протеиназа А с молекулна маса 38кDa. Връзката между белтъчното ядро и глюкановия гръбнак, вероятно е кислородна. Инхибитора действа специфично върху дрождева протеиназа А и показва забележителна термо стабилност.

Биоактивна фракция(GLPG) е изолирана посредством етанолна екстракция и целулозна колоннна хроматография от Liu et al. [140]. GLPG е протеогликан с въглехидрат:белтък сиотношение 10.4:1. Този продукт е с антивирусен ефект. Възможния механизъм на действие е изучаван in vitro. Неговата активност срещу Herpes simplex типове 1 и 2 е изследвана посредством цитопатично инхибиране в клетъчна култура. Предполага се, че GLPG инхибира вирусната репликация посредством влияние върху вирусната адсорбция и навлизане в таргетната клетка.

Рибонуклеаза с молекулно тегло 42kDa и с азотна терминираща последователност, различна от тази при другите рибонуклеази от гъби е изолирана от Wang et al. [141]. Тази рибонуклеаза показва висока специфичност спрямо урацил, следвано от аденозин . Активността към гуанидин е на половина на тази към аденозин и на една четвърт от тази към урацил.

Wang et al. [142] изолират 15 кDa белтък от плодни тела на G.lucidum, наречен ганодермин. Последният е с антимикотична активност.

Други съставки

Полизахаридите и тритерпените са най-изследваните съставки от G.lucidum и други свързани видове. Описани са още и компоненти като аденозина с неговата антиагрегантна способност, лектини с митогенен ефект, алкалоиди, мастни киселини, витамини и незаменими минерали. Даден е систематизиран списък на всички съставки, извлечени от G.lucidum [87].

Отвари, търговски продукти и клинични проучвания

Няколко отвари са добити, патентовани и използвани в нутрацевтиката, нутрицевтиката и фармацията [143], основно от плодни тела, спори и техни водни или етанол екстракти, рядко се ползват пречистени активни съставки.

Няколко са и продуктите, преминали през клинични изследвания и станали търговски достъпни под формата на сиропи, инжекционни разтвори, таблети, тинктури или прахове добавки [144]. Zhang и Li [145] докладват за ползване на капсули в рамките на клинично проучване в Green Valley Lingzhi. 130 пациенти, страдащи от диабет тип 2 (Diabetes mellitus), приемат тези капсули. След два месеца третиране, отварата в капсулите показва синергичен ефект в хипогликемичния контрол, заедно с приеманите обичайни лекарства. И значително понижава клиничните симптоми , сравнено с контролната група, приемаща само лекарствата за диабет.

Shi and Qing [146] публикуват резултати от обсервационнен обзор върху 547 пациента с рак в среден и късен стадий третирани с Chinese G.lucidum Essence. Проучването показва, че нивото на смъртност при пациенти с по-дълъг прием е значително по-ниско. Продължително (2-3 месеца) третиране с дневна доза 4-6 гр. от екстракта е препоръчителната, като тя може да се намали до 2 гр./дневно след третия месец. Краткосрочния прием е с по-малки успехи.

Silva et al. [147] докладват за инхибиране на развитието на рак на гърдата и рак на простатата с непречистени плодни тела и спори посредством обичаен механизъм и могат да имат потенциал за терапевтична употреба при третиране на рака. Спорите или изсушените тела заместително инхибират транскрипционните фактори AP-1 и NF-jB в ракови гръдни ( MDA-MB-231) и простатни(PC-3) клетки. Освен това, Ganoderma инхибира експресията на uPA и съответния рецептор (uPAR), като по този начин потиска и миграцията на MDA-MB-231 и PC-3 клетките.

Nogushi et al. [148] представя проучване във фаза I с метанолов екстракт на G.lucidum с лека симптоми на простатна хиперплазия. Доброволци с възраст над 50 години вземат участие. По време на прилагането не са наблюдавани странични ефекти. Статистически значима редукция на PSA срещу плацебо контролите се наблюдава при прилагане на дози от 6-60мг. Проучването заключава, че прилагането на екстракта се приема и действа добре и се препоръчва преминаване към II фаза на проучване.

Доклад от Chen et al. [149] оценява ефекта от G.lucidum полизахаридите при пациенти с напреднал колоректален рак. При 41 от общо 47 пациента третирането довело до повишаване на митогенната реактивност. Резултатите показват, че полизахаридите могат да имат потенциален имуномодулиращ ефект при пациенти с колоректален рак, но са необходими по-нататъшни изследвания за уточняване безопасността и ползите при онкоболни пациенти.

Клиничните проучвания показват също, че препаратите от G.lucidum проявяват синергичен терапевтичен ефект при ползване с лъчетерапевтични и химиотерапевтични методи. Намаляват следните странични ефекти: левкопения, тромбоцитопения, анемия, гадене, повръщане, загуба на апетита, анти-инфекциозен дефицит и имуносупресия, повишаваща толерантността към лъчетерапия и химиотерапия. Повишават имунитета и усилват ефикасността на терапията и намаляват нейната токсичност при онкоболни пациенти [149-153]. Терапевтичната ефективност на G.lucidum при онкоболни пациенти се дължи не само на имуномодулация, но и на повишаване на функцията на DC, CTL и други имунологични ефекторни клетки, които участват в убиването на туморните клетки и анти-ангиогенезата. Очевидно е, че ефектите на G.lucidum компенсират дефицита посредством повишаване вътрешните имунни функции да отговорят на външните малигнени фактори, причинявани от рака или токсичността на лъчетерапията и химиотерапията.
Въпреки че препарати от G.lucidum са често използвани в Китай при самолечение за превенция или лечение на много заболявания, няма данни за техните странични ефекти. През 2004г., обаче, Yuen et al. [127] докладват за случай на хепатотоксичност, вероятно дължаща се на метода на извличане на G.lucidum. Пациента е 78-годишна китайка, при която приетият прах показва висока хепатотоксичност. Чернодробната токсичност се проявява след промяна на вида на приеманият гъбен прах, което подсказва, че хепатотоксичността се дължи вероятно на съставки в гъбения прах.

Заключение

Докладите за изолираните компоненти от G.lucidum са много убедителни. Има неоспорими доказателства, че тритерпеноидите, полизахаридите и протеогликаните са ефективни. В повечето случаи екстрактите от частично-пречистени препарати са използвани в in vitro или in vivo тестове. Известни са синергичните ефекти от смеси от активни компоненти; необходими са изследвания върху биологичната им активност за по нататъшно приложение не само в традиционната азиатска медицина, но и в западната наука и медицина. Модерните биотехнологични методи за култивация в биореактори, осигуряват бърза, ефективна и икономична продукция на биомаса от G.lucidum, в задоволителни количества за потенциална бъдеща употреба в индустриалното фармацевтично производство.

Литература

1. Leung SWS. Lingzhi (Ganoderma) research – the past, present and future perspectives. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, Beijing, Medical University Press, 2002, pp. 1-9.
2. Kim HW and Kim BK. Recent advances on the biologically active triterpenoids of Ganoderma lucidum. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Thera¬peutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, Beijing, Medical University Press, 2002, pp. 10-19.
3. Jong SC and Birmingham JM. Medicinal benefits of the mushrooms Ganoderma. Adv Appl Microbiol 1992;37:101-134.
4. Tasaka K, Akagi M, Miyoshi K, Mio M and Makino T. Anti-allergic constituents in the culture medium of Ganoderma lucidum. 1. Inhibitory effect of oleic acid on his- tamine release. Agents Action 1988;23:153-156.
5. Kino K, Sone T, Watanabe J, Yamashita A, Tsuboi H, Miyajima H and Tsunoo H. Immunomodulator, LZ-8, prevents antibody-production in mice. Int J Immunop- harmacol 1991;13:1109-1115.
6. van Der Hem LG, Van Der Vliet J A, Bocken C F M, Kino K, Hoitsma A J and Tax WJM. Ling zhi-8 – studies of a new immunomodulating agent. Transplantation (Bal¬timore) 1995;60:438-443.
7. Maruyama H, Yamazaki K, Murofushi S, Konda C and Ikekawa T. Antitumor activity of Sarcodon aspratus (Berk.) S. Ito and Ganoderma lucidum (Fr.) Karst. J Pharmacobio- Dyn 1989;12:118-123.
8. Lee SY and Rhee H M. Cardiovascular effects of mycelium extract of Ganoderma lucidum – inhibition of sympathetic outflow as a mechanism of its hypotensive action. Chem Pharm Bull 1990;38:1359-1364.
9. Liu GT, Bao X, Niu S, Li Z and Sung Z. Some pharmacological actions of the spores of Ganoderma lucidum and the mycelium of Ganoderma capense (Lloyd) Teng cultivated by submerged fermentation. Chin Med J 1979;92:469-500.
10. Hirose K, Muto S, Niimura K, Ohara M, Oguchi Y, Matsunaga K, Kadochi J, Sugita N, Furushu T, Yoshikumi C and Takahashi M. Antiviral agent. Japanese Patent JP 63316734, 1988.
11. Mizumoto K, Yamashita A, Kii M and Sumio H. Antiretrovirus agent. Japanese Patent JP 2032026, 1990.
12. Kim HW, Shim MJ, Choi EC and Kim BK. Inhibition of cytopathic effect of human immunodeficiency virus-1 by water-soluble extract of Ganoderma lucidum. Arch Pharm Res 1997;20:425-431.
13. Hattori M, El-Mekkawy S and Meselhy R. Inhibitory effects of components from Ganoderma lucidum on the growth of human immunodeficiency virus (HIV) and the pro¬tease activity. In: Proceedings of the 1 st International Symposium on Ganoderma Lucidum in Japan, Mizuno T, Ide N and Hasegawa Y (eds), November 17-18, 1997, pp. 128-135.
14. El-Mekkawy S, Meselhy M R, Nakamura N, Tezuka Y, Hattori M, Kakiuchi N, Shimotohno K, Kawahata T and Otake T. Anti-HIV-1 and anti-HIV-1 protease sub¬stances from Ganoderma lucidum. Phytochemistry 1998;49:1651-1657.
15. Min BS, Nakamura N, Miyashiro H, Bae K W and Hattori M. Triterpenes from the spores of Ganoderma lucidum and their inhibitory activity against HIV-1 protease. Chem Pharm Bull 1998;46:1607-1612.
16. Triratana S, Thaithatgoon S and Gawgla M. Cultivation of Ganoderma lucidum in sawdust bags. In: Science and Cultivation of Edible Fungi, Maher MJ (ed), Proceedings of the 13th International Congress on the Science Cultivation of Edible Fungi, Dublin, September 1-6, 1991, Rotterdam, A. A. Balkema, pp. 567-572.
17. Kohlmiinzer S, Wegiel J and Sitarz J. Polysaccharides in mycelial culture of Ganoderma applanatum (Pers.) Pat. Herba Hung 1989;28:87-94.
18. Lin SQ, Wang SZ, Lin SG and Lin ZB. Studies on Ganoderma submerged fermentation and its product extraction technique. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharma¬cology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 93-97.
19. Habijanic J and Berovic M. The relevance of solid-state substrate moisturing on Ganoderma lucidum biomass cultivation. Food Technol Biotechnol 2000;38:225-228.
20. Berovic M, Habijanic J, Zore I, Wraber B, Hodzar D, Boh B and Pohleven F. Sub¬merged cultivation of Ganoderma lucidum biomass and immunostimulatory effects of fungal polysaccharides. J Biotechnol 2003;103:77-86.
21. Mizuno T, Wang G, Zhang J, Kawagishi H, Nishitoba T and Li J. Reishi, Ganoderma lucidum and Ganoderma tsugae: bioactive substance and medicinal effects. Food Rev Int 1995;11:151-166.
22. Miyahara R, Yoshimoto T and Asawa K. Chemical structures and changes of extracts during growth of reishi (Ganoderma lucidum). Mokuzai Gakkaishi 1987;33:416-422.
23. Chan K. Linking chemical and biological characteristics in assuring the quality of Chinese medicinal materials and OTC products. In: L Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Sym¬posium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 24-34.
24. Lee JH. Cultivation of reishi (Ganoerma lucidum) [online]. MushWorld – Cultivation, 2000-12-24, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html
25. Chen AW. A fresh look at an ancient mushroom Ganoderma lucidum (Reishi) [online]. MushWorld – Cultivation, 2003-03-18, available at http://www.mushworld.com/ sub_en.html
26. Chen AW. Natural-log cultivation of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum (Reishi) [online]. MushWorld – Cultivation, 2004-01-09, available at http://www.mushworld.com/ sub_en.html
27. Sukarno N. Development of Ganoderma lucidum on soft and hard wood logs and determination of organic germanium and ganoderic acid content of the fruiting body produced [online]. MushWorld – Cultivation, 2004-10-06, available at http:// www.mushworld.com/sub_en.html
28. Chen AW. Cultivation of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum (Curt.: Fr.) P. Karst (Reishi) in North America (3) [online]. MushWorld – Cultivation, 2002-02-01, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html
29. Royse DJ. Specialty mushrooms. In: Progress in New Crops, Janick J (ed), Arlington, VA, ASHS Press, 1996, pp. 464-475.
30. Chen AW. Growing Ganoderma mushrooms. In: Mushroom Grower’s Handbook I, Part III: Mushrooms Worldwide, Chapter 11: Mushrooms for the tropics. ISSN 1739¬1377, [online]. MushWorld, 2004, pp. 224-234, available at http://www.mushworld.com/ service/handbook/english/eng-book1/chapter11-01_p.224.pdf
31. Yukinori S, Tetsuji S and Yasushi S. Cultivation of Ganoderma lucidum Karst. Patent JP11146728, JMC KK, 1999-06-02.
32. Furci George-Nascimento GM. Ganoderma lucidum (Curt.:Fr.) P. Karst grown indoors on native Chilean hardwoods [online]. MushWorld – Cultivation, 2005-07-30, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html
33. Gonzalez-Matute R, Figlas D, Devalis R, Delmastro S and Curvetto N. Sunflower seed hulls as a main nutrient source for cultivating Ganoderma lucidum. Micologia Aplicada Int. 2002;14:19-24.
34. Yang FC, Hsieh C and Chen HM. Use of stillage grain from a rice-spirit distillery in the solid state fermentation of Ganoderma lucidum. Process Biochem 2003;39:21-26.
35. Hsieh C and Yang FC. Reusing soy residue for the solid-state fermentation of Ganoderma lucidum. Bioresour Technol 2004;91:105-109.
36. Kim HK. Comparison of characteristics of Ganoderma lucidum according to geograph¬ical origins: consideration of growth characteristics (1) [online]. MushWorld – World Mushroom, 2001-09-01, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html
37. Takashi M. Apparatus for cultivating Ganoderma lucidum Karst and other mushrooms and their cultivation. Patent JP11155366, 1999.
38. Kiyoshi K, Hamajirou S and Yoshiaki A. Cultivation method for Ganoderma lucidum (fr.) Karst. Patent JP10084772, 1998.
39. Shigeru Y. Cultivation of Reishi. Patent JP3083521, 1991.
40. Habjanic J and Berovic M. Process of cultivation of fungus Ganoderma lucidum on a solid cultivation substrate. Patent SI 20923, 2002.
41. Li PJ and Shen CG. Method for propagating fungi using solid state fermentation. Patent WO0220727, 2002.
42. Chang MY, Tsai GJ and Houng JY. Optimization of the medium composition for the submerged culture of Ganoderma lucidum by Taguchi array design and steepest ascent method. Enzyme Microb Technol 2006;38:407-414.
43. Hsieh C, Tseng MH and Liu CJ. Production of polysaccharides from Ganoderma lucidum (CCRC 36041) under limitations of nutrients. Enzyme Microb Technol 2006;38:109-117.
44. Zore I, Berovic M, Boh B, Hodzar D and Pohleven F. Procedure for preparation of inoculum for growing of fungus Ganoderma lucidum by submersion fermentation. Pat¬ent SI 9700014, 1998.
45. Yang FC and Liau CB. The influence of environmental conditions on polysaccharide formation by Ganoderma lucidum in submerged cultures. Process Biochem 1998;33:547-553.
46. Lee KM, Lee SY and Lee HY. Bistage control of pH for improving exopolysaccharide production from mycelia of Ganoderma lucidum in an air-lift fermentor. J Biosci Bioeng 1999;88:646-650.
47. Fang QH and Zhong JJ. Effect of initial pH on production of ganoderic acid and polysaccharide by submerged fermentation of Ganoderma lucidum. Process Biochem 2002;37:769-774.
48. Fang QH and Zhong JJ. Submerged fermentation of higher fungus Ganoderma lucidum for production of valuable bioactive metabolites – ganoderic acid and polysaccharide. Biochem Eng J 2002;10:61-65.
49. Fang QH, Tang Yj and Zhong JJ. Significance of inoculation density control in pro¬duction of polysaccharide and ganoderic acid by submerged culture of Ganoderma lucidum. Process Biochem 2002;37:1375-1379.
50. Tang YJ and Zhong JJ. Fed-batch fermentation of Ganoderma lucidum for hyperpro- duction of polysaccharide and ganoderic acid. Enzyme Microb Tech 2002;31:20-28.
51. Tang YJ and Zhong JJ. Role of oxygen supply in submerged fermentation of Ganoderma lucidum for production of Ganoderma polysaccharide and ganoderic acid. Enzyme Microb Technol 2003;32:478-484.
52. Hsieh C, Hsu TH and Yang FC. Production of polysaccharides of Ganoderma lucidum (CCRC36021) by reusing thin stillage. Process Biochem 2005;40:909-916.
53. Lee H, Song M, Yu Y and Hwang S. Production of Ganoderma lucidum mycelium using cheese whey as an alternative substrate: response surface analysis and biokinetics. Biochem Eng J 2003;15:93-99.
54. Lee H, Song M, Yu Y and Hwang S. Optimizing bioconversion of deproteinated cheese whey to mycelia of Ganoderma lucidum. Process Biochem 2003;38:1685-1693.
55. Hirotani M, Ino C, Furuya T and Shiro M. Ganoderic acids T, S, and R, new trit- erpenoids from the cultured media of Ganoderma lucidum. Chem Pharm Bull 1986;34:2282-2285.
56. Kikuchi T, Kanomi S, Murai Y, Kadota S, Tsubono K and Ogita Z. Constituents of the fungus Ganoderma lucidum (Fr.) Karst. I. Structures of ganoderic acids C2, E, I, and K, lucidenic acid F and related compounds. Chem Pharm Bull 1986;34: 3695-3712.
57. Morigiwa A, Kitabatake K, Fujimoto Y and Ikekawa N. Angiotensin converting en¬zyme inhibitory triterpenes from Ganoderma lucidum. Chem Pharm Bull 1986;34:3025-3028.
58. Nishitoba T, Sato H and Sakamura S. Triterpenoids from the fungus Ganoderma lu¬cidum. Phytochemistry 1987;26:1777-1784.
59. Nishitoba T, Goto S, Sato H and Sakamura S. Bitter triterpenoids from the fungus Ganoderma applanatum. Phytochemistry 1989;28:193-197.
60. Lin LJ and Shiao MS. Seven new triterpenes from Ganoderma lucidum. J Nat Prod 1988;51:918-924.
61. Lin LJ, Shiao MS and Yeh SF. Triterpenes from Ganoderma lucidum. Phytochem 1988;27:2269-2271.
62. Shiao MS, Lin LJ, Yeh SF and Chou CS. Two new triterpenes of the fungus Ganoderma lucidum. J Nat Prod 1987;50:886-890.
63. Chairul, Tokuyama T, Hayashi Y, Nishizawa M, Tokuda H, Chairul SM and Hayashi Y. Applanoxidic acids A, B, C and D, biologically active tetracyclic triterpenes from Ganoderma applanatum. Phytochem 1991;30:4105-4109.
64. Chairul, Hayashi Y and Chairul SM. Lanostanoid triterpenes from Ganoderma applanatum. Phytochem 1994;35:1305-1308.
65. Boh B, Hodzar D, Dolnicar D, Berovic M and Pohleven F. Isolation and quantification of triterpenoid acids from Ganoderma applanatum of Istrian origin. Food Technol Biotechnol 2000;1:11-18.
66. Kim DH, Shim SB, Kim NJ and Jang IS. Beta-glucuronidase-inhibitory and hepato- protective effect of Ganoderma lucidum. Biol Pharm Bull 1999;22:162-164.
67. Toth JO, Luu B and Ourisson G. Les acides ganoderiques T a Z: triterpenes cytotoxiques de Ganoderma lucidum (Polyporaceae). Tetrahedron Lett 1983;24: 1081-1084.
68. Lin SB, Li CH, Chen YR, Kan LS and Lee SS. Triterpene extract from Ganoderma lucidum inhibits growth of hepatoma Huh7 cells: involvement of oxidative stress in¬duction. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 176-182.
69. Gao JJ, Min BS, Ahn EM, Nakamura N, Lee HK and Hattori M. New triterpene aldehydes, lucialdehydes A-C, from Ganoderma lucidum and their cytotoxicity against murine and human tumor cells. Chem Pharm Bull (Tokyo) 2002;50:837-840.
70. Min BS, Gao JJ, Nakamura N and Hattori M. Triterpenes from the spores of Ganoderma lucidum and their cytotoxicity against meth-A and LLC tumor cells. Chem Pharm Bull (Tokyo) 2000;48:1026-1033.
71. Lin SB, Li CH, Lee SS and Kan LS. Triterpene-enriched extracts from Ganoderma lucidum inhibit growth of hepatoma cells via suppressing protein kinase C, activating mitogen-activated protein kinases and G2-phase cell cycle arrest. Life Sci 2003;72:2381-2390.
72. Zhu HS, Yang XL, Wang LB, Zhao DX and Chen L. Effects of extracts from sporoderm-broken spores of Ganoderma lucidum on HeLa cells. Cell Biol Toxicol 2000;16:201-206.
73. Yu SP, Zhang JS, Tang QJ, Shi XM, Liu YF, Yan Y and Pan YL. Correlation between intracellular triterpenes from mycelia of Ganoderma lucidum in different growth stages and inhibition effect on tumor cells. Mycosystema 2004;23:548-554.
74. Liu J, Shimizu K, Konishi F, Noda K, Kumamoto S, Kurashiki K and Kondo R. Anti- androgenic activities of the triterpenoids fraction of Ganoderma lucidum. Food Chem 2007;100:1691-1696.
75. Mueller CI, Kumagai T, Kelly JO, Seeram NP, Heber D and Koeffler HP. Ganoderma lucidum causes apoptosis in leukemia, lymphoma and multiple myeloma cells. Leukemia Res 2006;30:841-848.
76. Kimura Y, Taniguchi M and Baba K. Antitumor and antimetastatic effects on liver of triterpenoid fractions of Ganoderma lucidum: mechanism of action and isolation of an active substance. Anticancer Res 2002;22(6A):3309-3318.
77. Kabir Y, Kimura S and Tamura T. Dietary effect of Ganoderma lucidum mushroom on blood pressure and lipid levels in spontaneously hipertensive rats. J Nat Sci Vitaminol 1988;34:433-438.
78. Kohda H, Tokumoto W, Sakamoto K, Fujii M, Hirai Y, Yamasaki K, Komoda Y, Nakamura H, Ishihara S and Uchida M. The biologically active constituents of Ganoderma lucidum (Fr.) Karst histamine release-inhibitory triterpenes. Chem Pharm Bull 1985;33:1367-1374.
79. Wang CN, Chen JC, Shiao MS and Wang CT. The aggregation of human platelet induced by ganodermic acid S. Biochim Biophys Acta 1989;986:151-160.
80. Wang CN, Chen JC, Shiao MS and Wang CT. The inhibition of human platelet func¬tion by ganodermic acids. Biochem J 1991;277:189-197.
81. Su CY, Shiao MS and Wang CT. Predominant inhibition of ganodermic acid S on the thromboxane A2 -dependent pathway in human platelets response to collagen. Biochim Biophys Acta 1999;1437:223-234.
82. Su C, Shiao M and Wang C. Potentiation of ganoderemic acid S on prostaglandin E(1)- induced cyclic AMP elevation in human platelets. Thromb Res 2000;99:135-145.
83. Min BS, Gao JJ, Hattori M, Lee HK and Kim YH. Anticomplement activity of trit- erpenoids from the spores of Ganoderma lucidum. Planta Med 2001;67:811-814.
84. Fang JN, Bao XF and Yuen WH. Studies on the polysaccharides from spores of Ganoderma lucidum. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Thera¬peutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Re¬search, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 98-103.
85. Lin SQ, Wang SZ, Lin ZB and Lin YX. Purification and identification of glycopeptides from Ganoderma lucidum fruit bodies cultivated with grass and wood log. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 109-114.
86. Zhang QH and Lin ZB. Effect of Ganoderma lucidum polysaccharides B on TNF-a and INF-g production and their mRNA expression. J Beijing Med Univ 1999;31:179-183.
87. Russell R and Paterson M. Ganoderma – A therapeutic fungal biofactory. Phytochem 2006;67:1985-2001.
88. Sasaki T, Arai Y, Ikekawa T, Chihara G and Fukuoka F. Antitumor polysaccharides from some Polyporaceae, Ganoderma applanatum (Pers.) Pat. and Phellinus linteus (Berk. Et Curt) Aoshima. Chem Pharm Bull 1971;19:821-826.
89. Lee SS, Chen FD, Chang SC, Wei YH, Liu I and Chen C. In vivo antitumor effect of crude extracts from the mycelium of Ganoderma lucidum. Bull Chinese Oncol Soc 1984;5:22-27.
90. Hwang SF, Liu KJ, Kuan YH, Tung KS, Su CH and Tung TC. The inhibitory effect on artificial pulmonary metastasis of murine S-180 Sarcoma cells by orally administered Ganoderma lucidum. J Chim Oncol Soc 1989;5:10-15.
91. Furusawa E, Chou SC, Furasawa S, Hirazum A and Dang Y. Antitumor activity of Ganoderma lucidum, and edible mushroom, on intraperitoneally implanted Lewis lung carcinoma in synergeneic mice. Phytother Res 1992;6:300-304.
92. Zhang Q and Lin ZB. The antitumor activity of Ganoderma lucidum (Curt,:Fr.) P. Karst. (Lingzhi) (Aphylophoromycetidae) polysaccharides is related to tumor necrosis factor-a and interferon-g. Int J Med Mushroom 1999;1:207-215.
93. Lu H, Kyo E, Uesaka T, Katoh O and Watanabe H. Prevention of development of N,N’-dimethylhydrazine-induced colon tumors by a water-soluble extract from cultured medium of Ganoderma lucidum (Rei-shi) mycelia in male ICR mice. Int J Mol Med 2002;9:113-117.
94. Liu X, Yuan JP, Chuang CK and Chen XJ. Antitumor activity of the sporoderm- broken germinating spores of Ganoderma lucidum. Cancer Lett 2002;182:155-161.
95. Lu H, Kyo E, Uesaka T, Katoh O and Watanabe H. A water-soluble extract from cultured medium of Ganoderma lucidum (Rei-shi) mycelia suppresses azoxymethane- induction of colon cancers in male F344 rats. Oncol Rep 2003;10:375-379.
96. Hu YH and Lin ZB. Polysaccharides isolated from mycelia of Ganoderma lucidum induced HL-60 cell apoptosis by enhancing macrophage activity. Chin Pharmacol Bull 1999;5:27-30.
97. Hu YH and Lin ZB. Effects of polysaccharides isolated from mycelia of Ganoderma lucidum on HL-60 cell apoptosis. Acta Pharm Sin 1999;34:268-271.
98. Zhang NQ.. Basic Theory of Traditional Chinese Medicine, 1st edn, Vol. I, Beijing, People Sanitation Press, 1990. pp. 199-205.
99. Lin ZB. Modern Research of Ganoderma lucidum, 2nd edn, Beijing, Beijing Medical University Press, 2001 (Chapter 1 and 8).
100. Lei LS, Li MC and Sun LS. Ganoderma lucidum and its components on the function of macrophages. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 20-23.
101. Shiuh S, Yau H, Chieh F, Sheng Y and Kuang Y. Antitumor effects of Ganoderma lucidum. J Chin Med 1995;6:1-12.
102. Wang SY, Hsu ML, Hsu HC, Tzeng CH, Lee SS, Shiao MS and Ho CK. The anti¬tumor effect of Ganoderma lucidum is mediated by cytokines released from activated macrophages and T lymphocyes. Int J Cancer 1997;70:699-705.
103. Zhang QH and Lin ZB. The antitumor activity of Ganoderma lucidum (Curt; Fr.) P. Karst (Ling Zhi) (Aphyllophoromycetideae) polysaccharides is related to tumor ne¬crosis factor-a and interferon-g. Int J Med Mushroom 1999;1:207-215.
104. Boh B, Berovic M, Wraber B, Hodzar D, Habijanic J, Pohleven F and Zore I. Ganoderma lucidum (W.Curt.:Fr.) Lloyd and G. applanatum (Pers.) Pat. (Aphyllophoromycetideae) from Slovenian habitats: cultivation, isolation, and testing of active compounds. Int J Medic Mushroom 2004;6:15-32.
105. Lee SS, Lee PL, Chen CF, Wang SY and Chen KY. Antitumor effects of Ganoderma lucidum. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 46-57.
106. Cao LZ and Lin ZB. Regulation of Ganoderma lucidum polysaccharides on cytotoxic T lymphocytes induced by dendric cells in vitro. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Sym¬posium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 122-129.
107. Lei L, Lin Z, Chen Q, Li R and He Y. Antagonistic effect of Ganoderma lucidum polysaccharide on the immunosuppressive response induced by cyclosporin A, hydro- cortisone and antitumor agents. Chin J Pharmacol Toxicol 1993;7:183-185.
108. Li M, Lei L and Liang D. Effect of Ganoderma polysaccharide on intracellular free calcium in murine peritoneal macrophages. Chin Pharm J 1999;34:805-807.
109. Cao LZ and Lin ZB. Regulation on maturation and function of dendritic cells by Ganoderma lucidum polysaccharides. Immunol Lett 2002;83:163-169.
110. Cao LZ and Lin ZB. Regulation effect of Ganoderma lucidum polysaccharides on cytotoxic T-lymphocytes induced by dendritic cells in vitro. Acta Pharmacol Sin 2003;24:321-326.
111. Shao BM, Dai H, Xu W, Lin ZB and Gao XM. Immune receptors for polysaccharides form Ganoderma lucidum. Biochem Bioph Res Commun 2004;323:133-141.
112. Chien CM, Cheng JL, Chang WT, Tien MH, Tsao CM, Chang YH, Chang HY, Hsieh JF, Wong CH and Chen ST. Polysaccharides of Ganoderma lucidum alter cell immunophenotypic expression and enhance CD56+ NK-cell cytotoxicity in cord blood. Bioorg Med Chem 2004;12:5603-5609.
113. Lei LS and Lin ZB. Effects of Ganoderma polysaccharides on the activity of DNA polymerase in spleen cells stimulated by alloantigents in mice in vitro. J Beijing Med Univ 1991;23:329-333.
114. Lei LS and Lin ZB. Effects of Ganoderma polysaccharides on the MLC reaction. Basic Med Clin 1992;12:59-60.
115. Cao LZ and Lin ZB. Comparison of the effects of polysaccharides from wood-cultured and bag-cultured Ganoderma lucidum on murine spleen lymphocyte proliferation in vitro. Acta Pharmacol Sin 2003;38:92-97.
116. Bao XF, Wang XS, Dong Q, Fang JN and Li XY. Structural features of immuno¬logically active polysaccharides from Ganoderma lucidum. Phytochem 2002;59:175-181.
117. Zhang JS, Tang QJ, Zimmerman-Kordmann M, Reuter W and Fan H. Activation of B lymphocytes by GLIS, a bioactive proteoglycan from Ganoderma lucidum. Life Sci 2002;71:623-638.
118. Liu YH, Tsai CF, Kao MC, Lai YL and Tsai JJ. Effectiveness of Dp2 nasal therapy for Dp2-induced airway inflammation in mice: using oral Ganoderma lucidum as an immunomodulator. J Microbiol Immunol Infect 2003;36:236-242.
119. Lin ZB and Wang PY. The Pharmacological Study of Ganoderma Spores and Its Active Components, J Peking Univ (Health Sciences), 2006;38(5):541-547.
120. Xu X, Hou GH, Cao RH and Xie WG. Study on mechanism of Ganodermaa lucidum polysaccharides enhancing activity of LAK cells from human cord blood. Chinese J Cancer Biotherapy 1997;4:236.
121. Lin ZB and Zhang HN. Anti-tumor and immunoregulatory activities of Ganoderma lucidum and its possible mechanisms. Acta Pharmacol Sin 2004;25:1387-1391.
122. Lu PH and Negrin RS. A novel population of expended human CD3 + CD56+ cells derived from T cells with potent in vivo antitumor activity in mice with severe combined immunodeficiency. J Immunol 1994;153:1687-1696.
123. Zhu XL and Lin ZB. Effects of Ganoderma lucidum polysaccharides on proliferation and cytotoxicity of cytokine-induced killer cells. Acta Pharm Sin 2005;26:1130-1137.
124. Zhu XL and Lin ZB. Modulation of cytokines production, granzyme B and perforin in murine CIK cells by Ganoderma lucidum polysaccharides. Carbohyd Polym 2006;63:188-197.
125. Wang YY, Khoo KH, Chen ST, Lin CC, Wong CH and Lin CH. Studies on the immuno-modulating and antitumor activities of Ganoderma lucidum (Reishi) poly- saccharides: functional and protewmic analyses of a fucose-containing glycoprotein fraction responsible for the activities. Bioorg Med Chem 2002;10:1057-1062.
126. Chen HS, Tsai YF, Lin S, Lin CC, Khoo KH, Lin CH and Wong CH. Studies on the immuno-modulating and anti-tumor activities of Ganoderma lucidum (Reishi) poly¬saccharides. Bioorg Med Chem 2004;12:5595-5601.
127. Yuen MF, Ip P, Ng WK and Lai CL. Hepatotoxicity due to a formulation of Ganoderma lucidum (lingzhi). Letters to the editor. J Hepatol 2004;41:685-690.
128. Wang XX, Tang QJ, Zhang JS, Yang Y, Liu YF, Jia W and Liu F. Effect of various grades of Ganoderma lucidum on tumor inhibition and immunostimulation. Acta Edul Fung 2005;12:48-51.
129. Zhang JS, Jia W, Xing ZT, Tang QJ, Liu YF, Yang Y, Zhou CY and Liu F. Com¬parison of bioactivity of fruiting body and mycelia of Ganoderma lucidum and their purified fractions. Mycosystema 2004;23:85-92.
130. Cao QZ and Lin ZB. Antitumor and anti-angiogenic activity of Ganoderma lucidum polysaccharides peptide. Acta Pharmacol Sin 2004;25:833-838.
131. Cao QZ and Lin ZB. Ganoderma lucidum polysaccharides peptide inhibits the growth of vascular endothelial cell and the induction of VEGF in human lung cancer cell. Life Sci 2006;78:1457-1463.
132. Song YS, Kim SH, Sa JH, Jin C, Lim CL and Park EH. Anti-angiogenic and inhibitory activity on inducible nitric oxide production of the mushroom Ganoderma lucidum. J Ethnopharmacol 2004;90:17-20.
133. Stanley G, Harvey K, Slivova V, Jiang J and Sliva D. Ganoderma lucidum suppresses angiogenesis through the inhibition of secretion of VEGF and TGF-P1 from prostate cancer cells. Biochem Biophys Res Com 2005;330:46-52.
134. You YH and Lin ZB. Protective effects of Ganoderma lucidum polysaccharides peptide on injury of macrophages induced by reactive oxygen species. Acta Pharmacol Sin 2002;23:878-891.
135. Shi YL, James AE, Benzie IFF and Bushwell JA. Mushroom derived preparations in the prevention of H2O2-induced oxidative damage to cellular DNA. Teratogen Carcin Mut 2002;22:103-111.
136. Zhang HN, He JH, Yuan L and Lin ZB. In vitro and in vivo protective effect of Ganoderma lucidum polysaccharides on alloxan-induced pancreatic islets damage. Life Sci 2003;73:2307-2319.
137. Lakshmi B, Ajith TA, Jose N and Janardhanan KK. Antimutagenic activity of meth- anolic extract of Ganoderma lucidum and its effect on hepatic damage caused by ben- zo[a]pyrene. J Ethnopharmacol 2006;107:297-303.
138. Van der Hem LG, van der Vliet JA, Bocken CF, Kino K, Hoitsma HJ and Tax WJ. Ling Zhi-8: studies of a new immunomodulating agent. Transplantation 1995;60:438-443.
139. Tian YP and Zhang KC. Purification and characterization of a novel proteinase A inhibitor from Ganoderma lucidum by submerged fermentation. Enzyme Microb Tech- nol 2005;36:357-361.
140. Liu J, Yang F, Ye LB, Yang XJ, Timani KA, Zheng Y and Wang YH. Possible mode of action of antiherpetic activities of a proteoglycan isolated from the mycelia of Ganoderma lucidum in vitro. J Ethnopharmacol 2004;95:256-272.
141. Wang HX, Ng TB and Chiu SW. A distinctive ribonuclease from fresh fruiting bodies of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum. Biochem Biophys Res Com 2004;314:519-522.
142. Wang HX and Ng TB. Ganodermin, an antifungal protein from fruiting bodies of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum. Peptides 2006;27:27-30.
143. Chang ST and Buswell JA. Mushroom nutriceuticals. World J Microbiol Biotechnol 1996;12:473-476.
144. Wasser SP and Weiss AL. Medicinal Mushrooms – Ganoderma lucidum, Reishi Mush¬room, Haifa, Pedeifus Publishing House, 1997.
145. Zhang CY and Li YM. Clinical investigation of Green Valley Lingzhi capsule on type 2 diabetes mellitus. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeu¬tics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Re¬search, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 194-198.
146. Shi KG and Quing LH. The follow-up observation assessment of medium and late phases cancer treated by Chinese Ganoderma lucidum essence (CGLE). In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 188-193.
147. Sliva D, Labarrere C, Slivova S, Sedlak M, Lloyd FP and Ho NW. Ganoderma lucidum suppresses motility of highly invasive breast and prostate cancer cells. Biochem Biophys Res Commun 2002;298:603-612.
148. Noguchi M, Kakuma T, Tomiyasu K, Konishi F, Kumamoto S, Kondo R and Mats- uoka K. Phase I study of a methanol extract of Ganoderma lucidum, edible and me¬dicinal mushroom, in men with mild symptoms of bladder outlet obstruction. Urology 2005;66(suppl. 3A):21.
149. Chen X, Hu ZP, Yang XX, Huang M, Gao Y, Tang W, Chan SY, Dai X, Ye J, Ho PC, Duan W, Yang HY, Zhu YZ and Zhou SF. Monitoring of immune responses to a herbal immuno-modulator in patients with advanced colorectal cancer. Int Immunop- harmacol 2006;6:499-508.
150. Ghafa MA, Golliday E, Bingham J, Mansukhani MM, Anastasiasis AG and Katz AE. Regression of prostate cancer following administration of Genistein Combined Poly- saccharide (GCP), a nutritional supplement: a case report. J Altern Complement Med 2002;8:493-497.
151. Gao Y, Zhou S, Jiang W, Huang M and Dai X. Effects of ganopoly (a Ganoderma lucidum polysaccharide extract) on the immune functions in advanced-stage cancer patients. Immunol Invest 2003;32:201-215.
152. Gao Y, Tang W, Dai X, Chen G, Ye J, Chen E, Koh HL, Li X, and Zhou S, Effects of water-soluble Ganoderma lucidum polysaccharides on the immune functions of patients with advanced lung cancer. J Med Food 2005;8:159-168.
153. Chan WK, Lam DT, Law HK, Wong WT, Leung KMW, Lau YL and Chan GC. Ganoderma lucidum mycelium and spore extracts as natural adjuvants for immuno¬therapy. J Altern Complement Med 2005;11:1047-1057.