Анализ на Националния институт по ракови заболявания в САЩ
Лечебните гъби се използват в народната медицина от стотици и хиляди години, главно в азиатските страни. Те се употребяват при инфекции, белодробни заболявания и рак. В Япония и Китай лекарствените гъби имат приложение като спомагателна терапия при лечението на онкологични заболявания. Проведени са обширни клинични проучвания за тяхната безопасност – както при самостоятелна употреба, така и в комбинация с лъче- или химиотерапия.
В Азия се използват повече от 100 вида лечебни гъби. Някои от най-често използваните видове са: Ganoderma lucidum (Рейши), Trametes versicolor или Coriolus versicolor (Кориолус, или “Пуешка опашка“), Lentinus edodes (Шийтаке) и Grifola frondosa (Мейтаке). Основните видове лекарствени гъби, с които клиницистите в Европа боравят, са около 10.
Проучванията изследват ефектите на лекарствените гъби върху имунния отговор, както и техните антитуморни механизми. Имунните им свойства се дължат на това, че могат да модулират клетките на имунната система, включващи моноцити, „естествени клетки убийци“ и други. Счита се, че антитуморната активност на гъбите се дължи на наличието в състава им на полизахариди с висока молекулна маса.
Гъбата „Пуешка опашка“ („Кориолус“) представлява полипорна гъба, която расте върху стара дървесина. Нейното научно наименование е Trametes versicolor (L.), въпреки че е по-известна с името Coriolus versicolor (L. ex Fr.).
Наименованието „Пуешка опашка“ се отнася до външния ѝ вид: концентричните ѝ светло и тъмно кафеникави пръстени наподобяват опашните пера на пуйка. Гъбата се използва от много години в Традиционната китайска медицина за лечението на белодробни заболявания. [1,2] В Япония пречистен екстракт от гъбата Кориолус се използва като допълваща терапия при лечението на различни видове рак. [ 3-5]
Най-добре изученото вещество в гъбата Кориолус е гликопротеиновата смес, известна като полизахарид -К (“PSK“, „ПЗК“) или „крестин“. PSK е одобрен лекарствен продукт, използван за лечение на ракови заболявания в Япония. Той е извлечен от лекарствената гъба Кориолус и се използва още от средата на 70-те години като спомагателна терапия за лечението на рак при хиляди пациенти.
Полизахарид-пептидът („PSP“, „ПЗП“) е друг екстракт, извлечен от гъбата Кориолус (Trametes versicolor), но от своя страна, произведен в Китай.
PSP представлява вещество, подобно на PSK, но се различава донякъде по своята химична структура. [1]
Националния институт по ракови заболявания в САЩ публикува на страницата си систематизирана и подбрана информация относно ефикасността на полизахаридите от гъбата Кориолус, които ви предоставяме тук.
Проучвания и анализи
Още в своите най-ранни доклади относно клиничните ползи на Кориолус, изследователите са се опитали да определят механизма на действие на PSK. Една от хипотезите е, че при пациенти, подложени на химиотерапия, често се среща Т-клетъчна дисфункция, включително апоптоза на Т-клетките на периферната кръв. [6] Приема се, че предотвратяването на Т-клетъчната дисфункция, предизвикана от химиотерапията, може да намали неблагоприятните ефекти и да засили антитуморния ефект.
Смята се, че PSK повишава активността на Т-клетките и на клетките „естествени убийци“ (NK) чрез увеличаване на нивата на интерлевкин-2 или интерферон-гама.
В проведено изследване, двадесет пациенти с III-ти стадий на рак на стомаха, претърпели резекция, били разпределени на случаен принцип да приемат лечение с перорален дихидропиримидин дехидрогеназа от второ поколение – инхибиращ орален флуоропиримидин (S-1) самостоятелно (n = 10) или S-1 в комбинация с PSK (n = 10). На петата седмица от адювантната (допълващата) терапия, Т-клетъчната апоптоза е значително по-висока при групата на самостоятелно лечение със S-1, отколкото при групата с комбинирана терапия, което кара авторите да заключат, че PSK може да предотврати частично индуцираната от S-1 апоптоза на Т-клетките и така – да предпази пациентите.
Друга група изследователи анализирали ефекта на PSK, което било употребено като помощно средство към химиотерапия с тегафур / урацил (UFT). [7] Нивото на CD57-позитивните Т-клетки след операция намалява много по-значително при пациенти, лекувани с PSK, отколкото при тези от контролната група, които са били подложени единствено на химиотерапия (P = .0486). По-рано изследователите отбелязват, че високият брой на CD57-позитивните клетки е показател за лоша прогноза при пациенти с напреднал рак на стомаха, което ги кара да предполагат, че PSK може да подобри общата преживяемост (ОП) отчасти чрез инхибиране на CD57-позитивните Т-клетки.
Обикновено при раково болните се наблюдава отслабване на имунната система по време на прогресията на тумора, като той може да доведе до намалената експресия на основния комплекс за хистосъвместимост (ОКХ) клас I, което е и един от механизмите, които позволяват на тумора да се предпази от унищожаване от цитотоксичните Т-лимфоцити. В тази връзка, изследователите провели ретроспективно проучване за оценка на експресията на ОКХ клас I чрез имунохистохимично оцветяване на първични лезии от пациенти със стадий II или III на рак на стомаха. [8]
Те анализирали данните от 349 пациенти, които са преминали адювантна терапия (след лечебна резекция) между 1995 и 2008 г. От тези пациенти, 225 човека получили адювантна химиотерапия само с перорален флуоропиримидин, докато 124 пациенти получили адювантна химиотерапия плюс PSK, по 3 г от веществото / дневно. Въпреки, че изследването не е било рандомизирано, изходните характеристики на пациентите били почти идентични. Средната продължителност на проследяването било 49 месеца.
Процентите на преживяемост без рецидив (ПБР) в продължение на 3 години били почти еднакви и при двете групи (60% за групата с прием на PSK и 62% за групата само на химиотерапия). При ОКХ експресивно-отрицателните случаи, честотата на ПБР за 3 години били 65% за групата с прием на PSK и 50% за групата само на химиотерапия. При 82 ОКХ експресивно-отрицателни пациенти със статус на лимфен възел pN2 или по-голям, честотите на ПБР са 65% за групата с прием на PSK и 34% за групата само на химиотерапия. Авторите стигат до заключението, че адювантната имунотерапия с PSK може да бъде ефективна при ОКХ клас I – отрицателни пациенти с лезии в лимфните възли.
Въпреки че цялостният механизъм на действие на PSK и конкретно при колоректалния рак не е напълно проучен, потенциалната му активност като имуномодулиращо допълнение към химио- и лъчетерапията при рак на ректума е изследвана ин виво. [9] Тридесет пациенти с рак на ректума във II -ри или III -ти стадий, лекувани със S-1 и лъчетерапия, били разпределени на случаен принцип да получават или стандартната схема за лечение, или стандартната схема плюс PSK. Тествани са редица клетъчни и хуморални имунни параметри. След терапията, в групата, лекувана с PSK, се наблюдавало увеличение на нивата на NK-клетките в периферната кръв, в сравнение с тези на контролната група. При пациенти с рак се наблюдават повишени нива на киселиненният имуносупресивен протеин (IAP). В проучването се наблюдавало по-изразено понижаване на неговите нива при пациенти, лекувани с PSK, отколкото при тези от контролната група. В допълнение, нивата на цитотоксичните Т-клетки се увеличават както в перитуморалната зона, така и в нормалната лигавица в групата, лекувана с PSK. Така авторите на изследването стигат до заключението, че лечението с PSK (екстракт от Кориолус) може да засили локалния имунитет на тъканите в зоната, подложена на лъчение.
Рак на стомаха
Ракът на стомаха е едно от най-често срещаните злокачествени заболявания в азиатските страни. Изследване, публикувано през 1994 г., за първи път предполага клиничната полза от употребата на екстракт от Кориолус (PSK) при пациенти, подложени на лечебна резекция при този вид рак. [10] На 262 пациенти, които са били подложени на гастректомия, изследователите назначили на случаен принцип да приемат или стандартно лечение с интравенозен митомицин и перорален флуороурацил, или химиотерапия плюс протеин-свързан PSK. Пациентите били подложени на наблюдение и анализ в продължение на 5 до 7 години. PSK подобрява както процента на преживяемост без рецидив в 5-годишния период (70,7% срещу 59,4%; P = .047), така и степента на преживяемост в 5-годишния период (73,0% срещу 60,0%; P = .044) при пациентите с комбинирана терапия.
Авторите заключават, че PSK трябва да бъде включен към стандартната химиотерапия за пациенти с рак на стомаха, които се подлагат на гастректомия.
Мета-анализ от 2007 г., включващ 8009 пациенти от осем рандомизирани контролирани проучвания (РКП), които приемали спомагателна терапия с PSK, след извършена резекция на стомаха, отчита: [11] 4077 от пациентите получавали PSK в комбинация с химиотерапия, а 3972 пациенти получавали същата химиотерапия, но самостоятелно. Анализът показва подобрена преживяемост при пациентите, при които PSK бил добавен към терапията, без други значими разлики между ефектите от лечението, наблюдавани в различните проучвания. Авторите стигат до заключението, че PSK е ефективна адювантна имунотерапия за пациенти с рак на стомаха и предполагат, че това подобрение може да бъде както статистически, така и клинично значимо.
При друго проучване, на пациентите било давано перорално UFT (Тегафур / урацил – химиотерапевтична комбинация от лекарства) в доза 300 мг / д или UFT плюс PSK в доза 3 г / ден за най-малко 1 година след подлагането на стомашна резекция при стадий II или III на рак на стомаха. 3-годишната преживяемост е била 62,2% при 10-те пациенти, които взимали PSK и едва 12,5% при 11-те пациенти, получавали UFT самостоятелно (P = .038).
Рак на гърдата
Фаза I клинично проучване, финансирано от Министерството на здравеопазването на САЩ, използващо продукт, съдържащ екстракт от Кориолус, води до статистически значимо увеличение на CD8 + цитотоксичните Т-клетки (P = .0003 ), CD19 + В-клетките (P = .0334) и NK- клетките (P = .043) по дозозависим начин при пациенти с рак на гърдата. [12]
Колоректален рак
Проведено е ретроспективно проучване относно преживяемостта на 63 пациенти с колоректален рак, които са били над 70-годишна възраст и лекувани или с UFT (Тегафур /урацил) самостоятелно, или с UFT, но в комбинация с PSK. От пациентите 24 били подложени на комбинираната с PSK терапия. Процентите на 3-годишна преживяемост без рецидив са 76,2% в групата с PSK и едва 47,8% в групата, лекувана единствено с UFT, а процентите на обща преживяемост (ОП) в периода от 3 години били 80,8% в групата с PSK и едва 52,8% в контролната група. [13]
Проучване анализира резултатите от 101 пациенти в Япония, които са имали колоректален рак във II или III стадий и са били лекувани с UFT или UFT в комбинация с PSK в продължение на 24 месеца след извършената хирургия. Тези пациенти били наблюдавани до 10 години след операцията.[14] При тях, 10-годишната преживяемост се оказала значително по-добра при пациентите, лекувани с PSK, с коефициент на опасност от 0.3.
Клиничните проучвания относно приема на PSK при колоректален рак показват намаляване на рецидивите и подобряване на общата преживяемост, когато се прилага като спомагателна терапия при пациентите с този вид рак.
Рак на белия дроб
Тридесет и един доклада, разглеждащи 28 проучвания, са включени в систематичен анализ на приема на PSK (полизахарид-К от лекарствена гъба Кориолус) при рак на белия дроб: 17 предклинични проучвания, 5 не-рандомизирани, контролирани проучвания и 6 рандомизирани контролирани проучвания. [15] Всички пет не-рандомизирани контролирани проучвания съобщават за подобрена средна преживяемост при хора, които приемали PSK в комбинация с конвенционална лъчева терапия и / или химиотерапия. Полизахарид-К (PSK) в количество от 3 г/ден, в комбинация с химиотерапия, бил използван при всички рандомизирани контролирани проучвания. Резултатите от всичките шест проучвания показват подобрение поне при една от точките – имунна функция, преживяемост, телесно тегло, функционалност и симптоми, свързани с тумора.
Всички тези проучвания, както и редица други, доказват лечебните свойства на полизахарид-К (PSK), влизащ в състава на гъбата Кориолус. Данните показват, че полизахаридът е ефективен като спомагателна терапия за лечението на някои видове ракови заболявания, както и за подобряване на общата преживяемост на онкоболните. Необходимо е лекарите да обърнат повече внимание на потенциалните възможности на полизахаридите от лекарствени гъби в лечението на онкологични заболявания.
Източници:
1. Ng TB: A review of research on the protein-bound polysaccharide (polysaccharopeptide, PSP) from the mushroom Coriolus versicolor (Basidiomycetes: Polyporaceae). Gen Pharmacol 30 (1): 1-4, 1998. [PUBMED Abstract]
2. Ying J, Mao X, Ma Q, et al.: Icons of Medicinal Fungi from China. Beijing, China: Science Press, 1987.
3. Tsukagoshi S, Hashimoto Y, Fujii G, et al.: Krestin (PSK). Cancer Treat Rev 11 (2): 131-55, 1984. [PUBMED Abstract]
4. Cui J, Chisti Y: Polysaccharopeptides of Coriolus versicolor: physiological activity, uses, and production. Biotechnol Adv 21 (2): 109-22, 2003. [PUBMED Abstract]
5. Sakagami H, Aoki T, Simpson A, et al.: Induction of immunopotentiation activity by a protein-bound polysaccharide, PSK (review). Anticancer Res 11 (2): 993-9, 1991 Mar-Apr. [PUBMED Abstract]
6. Kono K, Kawaguchi Y, Mizukami Y, et al.: Protein-bound polysaccharide K partially prevents apoptosis of circulating T cells induced by anti-cancer drug S-1 in patients with gastric cancer. Oncology 74 (3-4): 143-9, 2008. [PUBMED Abstract]
7. Akagi J, Baba H: PSK may suppress CD57(+) T cells to improve survival of advanced gastric cancer patients. Int J Clin Oncol 15 (2): 145-52, 2010. [PUBMED Abstract]
8. Ito G, Tanaka H, Ohira M, et al.: Correlation between efficacy of PSK postoperative adjuvant immunochemotherapy for gastric cancer and expression of MHC class I. Exp Ther Med 3 (6): 925-930, 2012. [PUBMED Abstract]
9. Sadahiro S, Suzuki T, Maeda Y, et al.: Effects of preoperative immunochemoradiotherapy and chemoradiotherapy on immune responses in patients with rectal adenocarcinoma. Anticancer Res 30 (3): 993-9, 2010. [PUBMED Abstract]
10. Nakazato H, Koike A, Saji S, et al.: Efficacy of immunochemotherapy as adjuvant treatment after curative resection of gastric cancer. Study Group of Immunochemotherapy with PSK for Gastric Cancer. Lancet 343 (8906): 1122-6, 1994. [PUBMED Abstract]
11. Oba K, Teramukai S, Kobayashi M, et al.: Efficacy of adjuvant immunochemotherapy with polysaccharide K for patients with curative resections of gastric cancer. Cancer Immunol Immunother 56 (6): 905-11, 2007. [PUBMED Abstract]
12. Torkelson CJ, Sweet E, Martzen MR, et al.: Phase 1 Clinical Trial of Trametes versicolor in Women with Breast Cancer. ISRN Oncol 2012: 251632, 2012. [PUBMED Abstract]
13. Yoshitani S, Takashima S: Efficacy of postoperative UFT (Tegafur/Uracil) plus PSK therapies in elderly patients with resected colorectal cancer. Cancer Biother Radiopharm 24 (1): 35-40, 2009. [PUBMED Abstract]
14. Sakai T, Yamashita Y, Maekawa T, et al.: Immunochemotherapy with PSK and fluoropyrimidines improves long-term prognosis for curatively resected colorectal cancer. Cancer Biother Radiopharm 23 (4): 461-7, 2008. [PUBMED Abstract]
15. Fritz H, Kennedy DA, Ishii M, et al.: Polysaccharide K and Coriolus versicolor extracts for lung cancer: a systematic review. Integr Cancer Ther 14 (3): 201-11, 2015. [PUBMED Abstract]
https://www.cancer.gov/about-cancer/treatment/cam/hp/mushrooms-pdq#cit/section_2.23
Viber
WhatsApp
Facebook