Полизахарид-К (PSK), извлечен от лекарствената гъба Кориолус/Пуешка опашка (Coriolus versicolor/Trametes versicolor), е уникален протеин-свързан полизахарид, който се използва в продължение на повече от 30 години като химиоимунотерапевтично средство при лечението на рак в азиатските страни. Полизахарид-пептидът (PSP) е друг известен полизахарид, също открит в гъбата Кориолус (Coriolus versicolor), като и двете съединения са извлечени от японски и китайски изследователи, които са изучавали лечебните свойства на екстракта от гъбата.
Противораковата активност и на двете съединения е доказана при редица in vitro и in vivo проучвания, както и при клинични изпитвания при хора. Въпреки това „PSK“ е подложен на по-задълбочени лабораторни, животински и клинични тестове. Няколко рандомизирани клинични проучвания показват, че „PSK“ има голям потенциал като помощно средство за терапия при рак, като положителните резултати се наблюдават при лечение на рак на стомаха, хранопровода, дебелото черво, гърдата и белите дробове. Тези проучвания предполагат ефикасността на „PSK“ като имунотерапевтик и модификатор на биологичния отговор (BRM). Модификаторите на биологичния отговор „BRMs“ имат потенциалната способност да подпомогнат защитата на гостоприемника срещу прогресията на тумора.
Механизмите за модификация на биологичния отговор на полизахарида „PSK“ от Кориолус все още не са напълно изяснени. Някои проучвания предполагат, че полизахаридът може да задейства активирането и отговора на левкоцитите чрез повишена регулация на някои ключови цитокини. Активирането на „естествените клетки убийци“ (NK) и лимфоцитите (LAK) в клетките посредством полизахарида „PSK“ е демонстрирано in vivo и in vitro, а последните генетични изследвания разкриват повишена експресия на ключови имунни цитокини в отговор на лечението с този полизахарид. Доказано е и антиметастатичното действие на „PSK“, което може да се дължи на потенциала му да инхибира металопротеиназите и други ензими, участващи в метастатичната активност.
Освен изброените свойства, in vitro проучвания показват, че „PSK“ причинява диференциация на левкемичните клетки и този ефект се приписва на активирането на определени цитокини. Освен това е доказано, че полизахаридът притежава антиоксидантна активност, което може да му позволи да защити здравата тъкан от вредното въздействие на химио- и лъчетерапията при лечението на рак, като също така може да предпази човешкия организъм от натрупването на оксидативен стрес.
Изследванията също показват, че „PSK“ може да инхибира канцерогенезата, като възпрепятства активността на различни канцерогени върху уязвимите клетъчни линии. Това негово свойство може да играе роля за предотвратяване на повторната поява на тумори при хора, изложени на канцерогени, като тютюн или азбест, като също така може да предотврати вторични злокачествени заболявания вследствие на канцерогенните ефекти на лъчетерапията и цитотоксичната химиотерапия.
Друг много важен аспект на химиоимунотерапията чрез природни средства като цяло е, че тя може да се използва при пациенти, болни от СПИН и възрастни хора, при които може да не е подходящо провеждането на химиотерапия.
Голяма част от изследванията, проведени относно „PSK”, могат да послужат като основа за определяне на механизмите на действие на този гъбен полизахарид при лечението на рак. С помощта на съвременните техники за клетъчна и молекулярна биология, ще бъдат изучени още по-добре специфичните молекулни ефекти на „PSK“ върху туморните клетки и активността на левкоцитите. Тези данни могат да отворят нови врати в разработването на алтернативни стратегии за терапия на злокачествени заболявания, използващи адювантна имунотерапия в комбинация с хирургия, химиотерапия и/или лъчетерапия.
По-нататъшното определяне на механизмите на противораковите, имуностимулиращите и модифициращи биологичния отговор свойства на „PSK“, както и на други подобни полизахариди от други лекарствени гъби, със сигурност има голяма перспектива в медицината.
Източник:
www.mushroomstudies.co/2011/05/18/anticancer-effects-and-mechanisms-of-polysaccharide%e2%80%90k-psk-implications-of-cancer-immunotherapy-2/
Viber
WhatsApp
Facebook