Споделете с приятел

Пациент: Георги Гаров
За повече информация: д-р Лилия Евтимова
Контакт с лекар: 0878 790 336

снимка на разделител

„На първи март се събуждам – всичко точно! Здрав, прав. Ставам, отивам – занимавам се с ремонт на автомобили. Влизам в гаража и следобяд започва да изтръпва левият крак. Викам (си): „Сигурно нещо дископатия имам“. След три-четири дена започва да се усилва това изтръпване, качва се нагоре вече към… тялото. Започва да изтръпва от глезена нагоре. И след три-четири дена започва много да ми се схваща крака. Мисля, че е дископатия и отивам на един лекар, който и друг път ми е лекувал дископатия. Той като почна с една игличка така, по (крака)… Казва: „Гошко, не си за мен, мойто момче. Отивай на невролог.“ Отидох в болницата, във втора поликлиника, да търся невролог. Прегледа ме невроложката и ме изпрати на скенер. Излиза скенера… На него не се вижда толкова добре и после ме изпрати пак на ядрено-магнитен резонанс. Отивам на ядрено-магнитния резонанс, първа снимка – няма нищо. Занесох първата дискета от ядрено-магнитния резонанс на един лекар, когото ми препоръчаха. Няма да споменавам имена на лекари. И той като видя каза: „А, тука няма нищо (здраво), само има патология. По-нагоре трябва да се снима гръбначния стълб.“ Втора снимка. Отидох пак, платих си и за 10 минути я направиха. Нося му снимката, той гледа половин час дискетата и казва: „Такова чудо е много рядко нещо – тумор на гръбначния мозък.“ Аз се шашнах! Тумор на гръбначния мозък.. Интрамедуларен тумор на гръбначния мозък. И докторът, тъй като негов приятел, който е мой приятел, ме праща при него, ми вика: „Извинявай, че ти го казвам това нещо, обаче работата е страшна.“ А той е неврохирург – един от най-добрите тук, в Пловдив. Викам: „Докторе, нещо лечение?“ Вика: „Няма лечение. Ако искаш отиди в София, попитай някой друг лекар, нали, да се уточнят нещата.“ Аз на другия ден от там – хващам един приятел с кола, кара ме във Военно-медицинска академия в София. В неврохирургията, горе при началника на неврохирургията. Отидох горе, доцентът излезе от операция – прие ме веднага. И той почна – ама, един час гледа дискетата. И ми каза: „Момче, такова чудо! Това е много рядко нещо.“ Викам: „Докторе, рядко, нерядко – аз си отивам, осакатявам целия, не мога да се движа. Взимай, нещо прави!“ „Нищо – вика – не мога да направя, защото ако барна там – край, изцяло се парализираш.“ Викам: „Ами, тогава какво да правим?“ „Нищо – казва – не мога да ти кажа. Опитай нещо друго“ Това, което тук ми каза лекарят в Пловдив, същото ми каза и ония човек – само ми се извиниха, че ми казват тези неща. Защото аз им казах: „Казвай, аз съм мъжко момче. Казвай да видим какво ще правим. Какво сега жена ми ще викаш, това-онова да ни казваш. Казвай на мен!“ Вика: „Опитай нещо друго“ и това му бяха думите! И идвам тука, горе в къщи се качвам. До вечерта започва и другият крак да ми се парализира. Това вече става горе-долу две-три седмици от първия случай. И намерих един вестник – „Анонс“. Аз живея до „Мол“-а тук, в Пловдив. И някой път минавам, той е безплатен. И гледам – имаше два-три случая описани. Даже вестникът е тук. И викам: „Какво да правя – това ще е.“ Набирам номера, търся, обажда се доктор. С две думи му обясних в какво състояние съм, вече не мога да вървя. И казах и на моите деца: „Търсете тук някъде квартира. Не искам да ме гледат внуците как умирам.“ Аз се уплаших. Каза: „Момче, затвори. След малко ще ти се обадя.“ Викам (си), той сигурно като чу за какво става въпрос и няма и да ми се обади. И аз затварям телефона и почвам да търся някъде на друг да се обаждам. И след 5 минутки лекарят се обажда: „Така, сега, казвай какво става?“ И почваме два часа – някъде там, час и нещо – разговор. Така и така. Викам: „Докторе, да те набера аз да не се „набутваш“ толкова много пари за телефон?“ „Не – вика – бе, спокойно, моето момче. Казвай сега – какво, що?“ Разпитване голямо и ми обясни за тези препарати. Каза ми всичко – колко струват, как се приемат… Даже аз съм записал на два-три листа. Вика: „Пиши всичко.“ Той като ми обяснява за тези гъби и тези препарати, аз си викам на акъла: „Те, лекарите нищо не направиха, сега на тези гъби“… Ама, няма как – почвам и ги пия! Само заради децата и заради внуците! И същата вечер вече се парализирам. Викнах сина ми. Викам: „Карай ме някъде там.“ Той беше намерил тази квартира. Кара ме на квартирата, лягам тука, ей това легло. През деня, следобяд, след като говорихме с доктора, взех препаратите – „Имюн Модулатор“, гъбите. Едните гъби ги нямаше, от едно друго място взехме някакви, обаче те се оказаха нещо, така, не както трябва. Както и да е. Имаше там отворени опаковки, аз ги върнах, после те се извиниха, ама викам: дотук! И започвам да ги пия, обаче се парализирах вече и 40 дни – ей тука на това легло, не мога да мръдна, обаче пия гъбите! Не можех да си мръдна 1 милиметър големия пръст на левия или на десния крак. Нищо! Не знаех къде са ми краката! Трябва да погледна къде са ми краката, за да видя в какво състояние са – ужас! От гърдите надолу… Добре, че тук тоалетната е близко, та ме носиха дотам и… Ужас, ад, ад! Това беше за мен един ад! За мен вече животът не е същия. Както и да е. След 40 дни, откакто ги пия тези лекарства… Те са препарати, те не са и лекарства… Една сутрин се събуждам и гледам – а, мога да си мърдам палците на краката! Викам: „Нещо става…“ Дойдоха едни приятели следобяд – тези, които ме караха по София, по болниците. Викам: „Почнах да си мърдам пръстите на краката.“ Те се зарадваха толкова много! Четиридесет дена тука – умирам! Бях решил по едно време да се самоубивам тука! Викам, то – ужас! След една-две седмици започнах вече да си чувствам леко краката и от гърдите надолу започнах като се щипя, така… То и сега още ми е изтръпнало, и то доста, обаче пак чувствам вече. След още две-три седмици, може би месец, започнах да се изправям на крака. Даже един път ми идват приятелите на гости, жена ми идва и аз ставам. Даже и децата се зарадваха толкова много! На четвъртия месец пак се свързах с фирмата – исках просто да им благодаря. Това е едно страхотно заболяване на централната нервна система. Страхотно заболяване! Ад! Направо ад! И може би моите близки се бяха приготвили да си отивам – като видяха за какво става въпрос! И сега всеки един ме пита: „Бе, тате, ти от тези гъби – какво става?“ И са разказали тука на хората. Всеки ме пита. Ама, то, с две думи не може да се отговори на човек. Трябва по-продължително да се говори, да се беседва то този въпрос. Защото много от хората не знаят за какво става въпрос. Никога не съм вярвал, че това нещо може да ми помогне! Макар, че с голяма вяра ги пиех и викам, бе 40 дни минаха и нищо! Значи, след 40-тия ден започна реакцията на раздвижването! Много интересно нещо! Не знам по вашите бумаги какво е, що е – след колко време действа. Обаче след като ми изпратиха тези препарати от фирмата да пия допълнително, се чувствам още по-добре и по-здрав, така. Иначе аз бях станал… 50% от мускулната маса я изгубих. Даже и сега ръцете ми са като… Никога не съм бил толкова слаб. Някъде от 95 на 60 килограма (отслабнах). Бях станал кожа и кости. Първите дни нямах апетит. Като почнах да пия препаратите и започнах да имам апетит да ям, да се храня. И всеки ме пита, даже и мои познати, лекари: „Храниш ли се?“ Викам: „Храня се.“ Плюс това, всеки лекар ме пита: „Изпускаш ли се по голяма и малка нужда?“ „Няма такова нещо“ – викам. Пия ги тези препарати. Много интересно защо ме питат! Сигурно това е…. Нито химиотерапия, нито лъчетерапия (съм правил), нито съм регистриран. Сега даже ме карат да ходя да се регистрирам в онкоклиниката. Купиха ми един велоергометър (вкъщи), който почвам да карам по малко. Защото то, толкова лежане, толкова нещо… Раздвижването беше много трудно. Може би два месеца.. Сега вече, някой път сутрин, като тръгна да излизам забравям бастуна! Толкова се радвам! Толкова се радвам за това нещо! Трябва пак да направя една консултация, да видя – трябва ли да се пият още тези неща, не трябва ли да се пият. Обаче вече като ги пия ми дават една сила и на мускулите, така. Не знам какво става. Просто като се стегна… Преди – не, нищо не можех да направя! Абсолютно нищо! От тука – надолу – всичко беше блокирало! Викам на неврохирурга: „Абе, тялото ми умира, докторе. Направете нещо!“ „Няма, вика, какво да направим.“ Този, в София лекарят ми каза: „Иди да ти сложат някакви системи. Да живнеш малко.“ Защото аз бях много отслабнал. Само ме тормози това, че не мога да ям месо. Не съм ял грам месо за това време. Ето – Пау ‘Д арко, хрущял от акула, сребърна вода – задължително. Даже фирмата ми изпрати един уред за приготвяне на сребърна вода. Тинктура Гравиола, гъби Кордицепс, Шиитаке, Мейтаке, “Имюн Модулатор”, който изглежда много допринася за излекуването ми. Селен, клеева тинктура. Всичко е за усилване на имунната система. И чай – “ЕСИАК” се казва. Плюс витамин С. Това ме спаси мене – тези неща ме спасиха. Сега мога да ви демонстрирам как ходя! Хората няма да повярват. Те не знаят какво чудо е било, какъв ад е бил – 40 дена пълна парализа! Щом забравих вече и бастуна… Това ми е първото ходене без бастун. Първото ходене без бастун! Първото ходене без бастун ми е това. И то да ходя толкова много: 50-100 метра!“

Г-н Гаров разказа своята история на 20 септември 2013 г. Направените изследвания през февруари 2015 г. показват пълното отсъствие на туморна маса там, където е била преди!”

ДОКУМЕНТИ НА ПАЦИЕНТА:

Свържи се с лекар

За подробна информация относно терапията с лекарствени гъби, моля попълнете следната форма за консултация с лекар, член на Обществото по лекарствени гъби България. Консултацията е безплатна.

ПРИЛАГАНЕТО НА ЕПИКРИЗА Е ОПЦИОНАЛНО!

Моля, потвърдете желанието си за предоставяне на информация!

Потвърждавам желанието си да предоставя информация, свързана с актуалното ми здравословно състояние, както и изричното си съгласие за обработването на съдържащите се в тази информация лични данни, които може да се отнасят до здравето в съответствиe с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR) и в съответствие с Правилата за защита на личните данни на потребителите на Уебсайта http://www.mikoterapia.bg посочени тук.

 

Описаните случаи не бива да се възприемат като препоръка за лечение или съвет за терапия. Обществото по лекарствени гъби България не препоръчва каквито и да е методи или терапии, представени в уебсайта. Смисълът на тези истории е да вдъхнат смелост на всеки в борбата за възвръщане на изгубеното здраве.

Видеослучаи на пациенти, приемали лекарствени гъби при:

Случаи на пациенти, приемали лекарствени гъби при:


Споделете с приятел